Амелия искала да се срещне с новороденото си внуче, но когато синът ѝ Марк отказал да я вземе, тя решила да тръгне пеша до дома му.
Това отнело часове, защото използвала проходилка. Но когато стигнала до къщата на Марк, той ѝ забранил да влезе, и се случило нещо шокиращо.
„Нямам време да те взема, мамо. Трябва да изпълня някои задачи за Камила и очакваме гости. Ще уговорим друго време, за да видиш бебето“, — казал Марк на майка си Амелия по телефона.
Това щял да бъде първият ѝ път да види новороденото им бебе, и синът ѝ трябвало да я вземе, защото живеел далеч.
„Сигурен ли си? Това са само няколко минути с кола“, — почти го умолявала Амелия. Много искала да види внука си.
„Друг път, мамо. Трябва да тръгвам. Ще се видим!“ — отсекъл той и затворил телефона. Амелия въздъхнала тежко и се отпуснала на дивана.
Тя се тревожела от поведението на Марк напоследък.
Изглеждало, че той се отдалечава от нея. Ако трябва да бъде честна, това започнало след сватбата му с Камила.
Камила била от много богато семейство в Кънектикът, докато Амелия отглеждала Марк сама, с подкрепата на баба му.
Никога не са имали много, освен огромна любов. Но сега синът ѝ имал всичко.
Родителите на Камила им подарили огромна къща след сватбата им и той живеел охолно.
Оттогава Амелия се чувствала излишна, сякаш синът ѝ се срамува от миналото си, макар никога да не го казвал открито.
„Държиш се глупаво“, — повтаряла си тя, когато ѝ идвали такива мисли.
„Марк е просто зает. Сега имат бебе и милион неща. Ще те вземе друг ден.“
Но ѝ хрумнала идея. Можела да стигне пеша до дома му. Това не било лесно, но било възможно.
Автобуси не пътували натам, не можела да си позволи такси, значи единственият изход бил да върви пеша.
Амелия се изправила с проходилката, взела чантата с нещата, които приготвила за деня, закачила я на проходилката и тръгнала.
Вървяла бавно и макар да можела да се опира, било трудно.
Спирала няколко пъти, за да си почине, и преди да се усети, минали два часа. Три. Четири.
Накрая стигнала до дома му, дишайки тежко, но щастлива, че успяла въпреки трудностите.
Позвънила на вратата и приготвила специалния пакет, надявайки се Марк веднага да отвори. Но когато той отворил, лицето му се променило.
„Мамо?“ — казал той шокирано. „Какво правиш тук?“
Амелия не разбрала изражението му и почти се намръщила, но се съсредоточила върху радостта, че е пристигнала.
„Изненада!“ — опитала се да каже с ентусиазъм, макар да била изморена, гладна и притеснена от тона му.
Марк излязъл навън, затворил вратата зад себе си и я принудил да отстъпи с проходилката.
„Какво правиш, Марк?“ — намръщила се тя.
„Мамо! Казах ти, че ще видиш бебето друг ден. Сега не можеш да влезеш!“ — отсекъл той, а лицето му било изкривено от раздразнение.
„Не разбирам. Защо си ядосан? Вървях почти пет часа пеша, за да видя внука си, Марк, и донесох—“
„Не ме интересува какво си донесла! Не искам да си тук в момента. Трябва да си тръгнеш веднага! Ще видиш Ханс друг ден, добре? Просто си тръгни!“ — казал рязко той, оглеждайки се сякаш се страхува някой да ги види.
Влязъл в къщата и затворил вратата в лицето ѝ.
Амелия застинала. Очите ѝ се насълзили. Той дори не я попитал дали е добре, въпреки че му казала, че вървяла пет часа.
Знаел, че има проблеми с придвижването.
Но не искала да създава още неприятности, затова се обърнала да си тръгне и си спомнила за пакета в ръцете си.
Решила да го остави до вратата, надявайки се, че ще го намери.
Амелия тръгнала обратно, готова за дългите часове път. За щастие съседката ѝ, госпожа Касаветис, я видяла и я качила в старата си кола.
Когато се прибрала у дома, краката ѝ се подгънали веднага след като затворила вратата.
Седнала на дивана и видяла, че краката ѝ са подути.
След почивка сложила лед и взела болкоуспокояващо. Но ѝ се наложило да преспи на дивана, защото пътят до спалнята изглеждал твърде дълъг.
Междувременно Марк изпращал гостите, завършвайки напрегнатия ден. Спомнил си, че майка му извървяла целия този път и почувствал вина.
„Не трябваше да го прави…“ — промълвил той. После видял пакета до вратата. Взел го и прочел бележката: „От баба“.
Марк прехапал устна. Отворил пакета и вътре видял старите си детски играчки.
Те били бедни, но тези вещи винаги му били скъпи. И все още му бяха скъпи. Марк не сдържал сълзите си.
Камила излязла и се притеснила. „Какво има, скъпи?“
„Постъпих ужасно с мама“, — прошепнал той, а съпругата му го прегърнала. Той ѝ признал всичко — че се отдалечавал от семейството си, защото се срамувал от бедността им.
„Не мога да повярвам колко ужасен съм бил!“
След като съпругата му го утешила, Марк тръгнал към майка си, за да се извини. Все още имал ключовете от дома ѝ и решил да влезе направо.
Там я видял да спи на дивана с компреси върху краката.
„Мамо“, — тихо я повикал.
„Марк? Защо си тук?“ — попитала сънено тя, опитвайки се да се изправи, но той я спрял.
„Не мърдай“, — вдигнал я, отнесъл я в спалнята, сложил нов лед на краката ѝ и ѝ приготвил храна. Пили чай, а той ѝ се извинил и разказал цялата истина.
За щастие, майка му го простила.
„Подозирах, че се срамуваш, но се радвам, че дойде да се извиниш“, — казала Амелия. Марк се разплакал в обятията ѝ.
На сутринта отишли заедно у дома му и Амелия най-накрая видяла внука си.
Камила също се извинила и те прекарали прекрасен ден заедно.
Скоро Марк предложил на майка си да се премести при тях, за да не бъде сама.
