— Васка, какво правиш с брадвата? — попита участъкът, когато го срещна до оградата.
— Реших да запаля банята и да се измия, преди да дойда при теб за доклад и да се регистрирам.
Не ми се искаше да смърдя.
— По-добре да отидем направо.
Хората вече ми съобщиха, че си се върнал. Страхувам се, че ще накълцаш нещо във двора и ще си загубиш предсрочното освобождаване.
— Разбрах, Михалич.
Няма къде да се крия от теб. Василий хвърли брадвата в средата на двора.
Хитър беше участъкът — разбрал всичко.
Какви дърва, след като до навеса имаше цяла наредена купчина, а в навеса – цяла бъчва със ситни подпалки?
За това се беше погрижил бащата на Василий, и участъкът знаеше. Вече в кабинета му разговорът стана сериозен.
— Васка, първо помисли.
Заради Нинка влезе в затвора. Защо така да ревнуваш жена, която не те обича?
Спомни си как се оженихте. Тя не искаше, но ти беше неумолим.
Омъжи се, защото забременя. Искаше да те напусне, но я задържа с второто дете, а тя беше записана за аборт.
А ти вдигна скандал в поликлиниката. Нинка винаги се е страхувала от теб, а когато те арестуваха, въздъхна с облекчение.
— Какво облекчение, Михалич?
Нинка ми е жена. Няма да търпя изневяра в моя дом.
— Специално изпратих фелдшера Роман да живее у тях.
Тя е хубавица, а ти ѝ съсипа живота, Васко.
Този фелдшер ми е много нужен. Два месеца пунктът стоя празен.
Никой не се задържа тук, а до районния център е далеч. А с Нина те се обичат.
— И моите деца гледат този разврат?
Михалич, макар да си приятел на баща ми, това вече минава граници.
— Синът и дъщеря ти ги взеха родителите ти.
Нина цял ден е в магазина, а децата имат нужда от грижа. Майка ти се грижи за тях.
Всичко беше наред, докато не се появи ти — и вече мирише на беда.
Може да те пратим някъде временно, преди да започнеш да рушиш всичко?
— Ако е така, заключи ме в килията си.
Кръвта ми вече кипи — каза Василий и протегна ръце, сякаш вече заслужаваше белезниците.
— Засега няма за какво, Васко.
На кредит не става. Поживей при родителите си, а аз ще намеря ново жилище за Нина и Рома.
Не очаквах да се появиш толкова рано.
Умееш да се държиш добре, щом са те пуснали. Постъпи също така и с Нина.
Нинка не беше в затвора. Трябваше да поговоря с родителите защо не ми казаха за нея.
— Мисли с главата си.
Представям си какво си правил там.
— Михалич, може ли да пренощувам в килията ти?
Не мога да се успокоя. Обичам я.
— Уговори ме.
До сутринта помисли как да постъпиш. А аз ще преместя тази двойка.
— Нека живеят в моя дом.
Там и на децата е по-удобно. Те все пак ходят при Нинка.
Михаил Михайлович заключи Василий, а самият той отиде при родителите на неразумния Васко.
Не искаше отново да влезе в затвора по собствена глупост.
— Здравей, Полино! — каза той, виждайки майката на Василий до оградата.
— А къде е Васко?
Ходих до Нинка, но го няма. Казаха, че ти си го завел в участъка.
— Рано го освободиха.
Какво ще правим с Нинката?
Не успях да я убедя. Трябва мирно да уредим нещата, за да спасим сина ти.
— Напразно изпрати Рома да живее при нея.
— А ти искаш тя да заключва магазина отвътре посред бял ден и да правят това в склада?
Исках да ги скрия от клюките, но стана още по-зле.
— Андрей не одобрява поведението ѝ и не ѝ позволява да се вижда с децата.
А те изобщо не я търсят. Добре им е при нас.
Подготвям Максимка за училище, а Леночка обича да си играе с куклите.
Андрей, когато ходи до района, винаги носи нови играчки на внуците.
Нинка никога не е купувала нищо за децата си от собствения магазин.
Все лети в облаците. Жал ми е за Васко. Въртяла му е главата, а сега това.
Участъкът се обърка. Имаше друго мнение за Нина. А сега му стана гадно.
— Мишо, Рома не ѝ е първият.
Знам с кого от селото е била в склада. Матракът вече е протъркан.
Това ли е любов?
Събуди се!
— Васко знаеше ли?
— Боже опази.
Никой не смееше и дума да каже. Всички знаят колко е избухлив.
Сутринта участъкът пусна Василий. Роман беше заминал в района за лекарства, а Нина беше в магазина.
Там постоянно има клиенти, така че не би трябвало да има проблем.
Но срещата се случи. Василий влезе в магазина.
Нина очакваше, но все пак се уплаши. Страхуваше се от мъжа си, но беше виновна.
Той изчака последния клиент да излезе и заключи отвътре. Нина взе телефона си.
— Не звъни, няма да те нараня.
Не искам обратно в затвора. Да сключим мирен договор.
Живей с този хлапак, няма да преча и да ревнувам, но с едно условие. Не мога без ласката ти.
Всеки ден ще идвам и ще изпълнявам съпружеския си дълг.
Съгласна ли си?
— Да, Васко, може и сега — зарадвана, Нина го поведе в склада.
— Липсваше ми… — усмихнат, Василий си обуваше панталоните.
— Исках да подам за развод, но ме беше страх.
— Жена си ми и така ще си останеш.
Хлапакът ще се наиграе и ще го забравиш. После пак ще съм с теб.
— Той иска дете от мен, но ме е страх от теб.
— Така ли?
Да иска, не пречи, но с него не трябва.
Разбра ли?
— Да, разбрах.
Но, Васко, той слага… А ти днес не. Мога да отида за таблетки чак след седмица.
С теб ще трябва да рискувам. Никога не си признавал предпазни средства.
— Вече е късно за това.
Прочети в интернет за мъжката сила след въздържание. Василий вътрешно ревнуваше, но се сдържаше.
В склада намираше утеха и ставаше по-добър не само към нея, но и към другите.
Работеше в дъскорезницата на баща си и това му харесваше.
Можеше по всяко време да отиде при Нина. И го правеше по няколко пъти на ден.
Нещо се промени във Василий. Нина забеляза, че е по-нежен, а Роман ѝ се струваше вече чужд.
Колебаеше се между двамата. Но бременността ѝ — и то с близнаци — я обърка.
Щеше да разбере чии са чак след раждането, но вероятно бяха от мъжа ѝ.
А ако са от Роман?
Той е фелдшер. Нямаше как да скрие, затова му призна:
— Васко, внимавай.
Ходих в района вчера. Бременна съм с близнаци.
— Естествено, Нинка.
Ти си ми жена, време е да подарим братче и сестричка на децата ни.
— Четири деца?! Защо толкова?
— Как мислиш, защо ходих при теб толкова често?
И не си помисляй… Ще разбера, ако направиш нещо.
Ще ми кажат истината в поликлиниката. Всички ме се страхуват, още повече след затвора.
— Всичко си предвидил.
А ако са от него, ще ме изгониш ли?
— Обичам те, Нинка!
Време е да го осъзнаеш. Фелдшерът да си събира багажа.
— Ще му се обадя, Васко — каза тя и взе телефона си.
Нина роди момче и момиче. Василий не се съмняваше, че са негови.
Държеше ги като предишните и се усмихваше.
Това не е като онзи хилав фелдшер, когото вятърът отвя от селото.
А Нинка, макар и дребничка, беше енергична. Нина се укроти.
Остави магазина завинаги. Сега живеят с родителите на Василий.
С две деца е трудно сама. Свекървата беше доволна.
Василий — на седмото небе. Жена му е под надзора на майка му.
