Когато най-добрата приятелка на Оукли, Софи, я въвлече в организацията на партито, тя беше щастлива да помогне.
Но събитието се превърна в истински кошмар.
Пред Оукли застана бившият ѝ изневеряващ приятел, който направи публично предложение, планирано от самата Софи.
Сега Оукли трябва да преосмисли приятелството, любовта и собствената си стойност.
Приятелството е сложно нещо.
Софи и аз никога не сме били онези най-добри приятелки от приказките, които правят всичко заедно.
Връзката ни се градише на крехка основа от съперничество още от училище — за оценки, спорт и дори внимание на партита.
Но с времето намерихме общ език.
В университета ѝ доверявах всичките си тайни, тя винаги беше до мен.
Или поне така мислех.
Преди няколко седмици Софи ми се обади, гласът ѝ буквално сияеше от радост.
— Оукли! Райън и аз организираме малко парти за годежа ни — каза тя с драматична пауза.
— Това е изненада.
Още никой не знае, дори Райън.
Искам да кажа за партито.
Така че имам нужда от твоята помощ.
— Разбира се, Софи — искрено се зарадвах.
— Поздравления, приятелко!
Райън беше страхотен човек и Софи заслужаваше някой, който да я обича и да се грижи за нея.
— Но ще бъде нещо малко — бързо добави тя.
— Искам уютна атмосфера, само най-близките.
Аз ще разпратя поканите, когато ти ги подготвиш.
Много си добра в организирането на такива неща.
Ще се справиш ли?
Не се поколебах и за секунда.
Наистина обичах да организирам събития.
— Разбира се! Само кажи какво точно трябва и ако имаш някакви специални желания.
През следващите седмици забелязах странна нотка в гласа на Софи.
Тя нервно избягваше отговори, когато я питах за подробности.
— Не искам да урочасам — махваше с ръка с насилена усмивка.
— Урочасаш какво? Всичко вече е планирано.
Трябва само да потвърдя поръчката за тортата и всичко ще е готово.
Няма какво да се урочасва, Софи.
Всичко ще е перфектно.
— Бог пази предпазливите… — неясно отвърна тя.
Реших, че просто е напрежение преди партито.
Тя винаги е била малко драматична, но това ѝ придаваше чар.
Не се усъмних.
В петък вечерта прекарах часове в окачване на розови и златни балони, гирлянди и подреждане на цветни композиции.
Дворът на София изглеждаше като сцена от романтичен филм.
София писна от възторг, когато видя украсата.
– Това е точно това, което си представях! – извика тя.
– Благодаря ти, Оук! Направи всичко перфектно.
Просто перфектно.
В събота, докато товарех последните кутии с балони във формата на сърце в колата, нямах търпение да видя изненадата за Райън.
Той беше в командировка от четвъртък и трябваше да се върне направо на партито.
Вече си представях шока му, радостта в очите на София и топлината от празненството сред близки хора.
Но когато влязох в залата, радостта ми се превърна в студен, тежък възел вътре в мен.
В центъра на стаята стоеше Джейсън – бившият ми.
Около него – вази с цветя и същите розови и златни балони.
Беше облечен в елегантен костюм и държеше малка кадифена кутийка с пръстен.
Усмивката му се разшири в позната, но вече отблъскваща гримаса.
– Изненада! – весело извика София, тичайки към мен.
– Джейсън го планираше от седмици! И си казахме: кой по-добре от теб ще се справи с украсата? Толкова е романтично, нали?
Застинах, постепенно осъзнавайки какво се случва.
Това не беше парти за годежа на София и Райън.
Това беше предложение за брак от Джейсън.
От Джейсън.
И аз самата, без да знам, бях помогнала да се организира този фарс.
– Какво… по… дяволите… е това? – прошепнах, усещайки как коленете ми се разклащат.
Джейсън се приближи, излъчвайки същата увереност, която някога ме бе привлякла.
– Знам, че сгреших – започна той, сякаш говореше за нещо дребно.
– Но се промених, Оукли.
Ти си единствената за мен.
Искам да прекарам живота си, доказвайки това.
Мислите ми бяха в хаос.
Джейсън, който ми изневери с колежка.
Който ме накара да се съмнявам в себе си.
Който ме заряза с едно съобщение след седмици мълчание… А сега мислеше, че тази публична сцена ще изтрие всичко, което е сторил?
Обърнах се към София, очаквайки обяснение.
– Ти знаеше какво ми направи – гласът ми трепереше предателски.
– Ти знаеше, София.
Тя сви рамене, усмихвайки се, сякаш нищо лошо не се беше случило.
— Всички правят грешки.
Но сега той е сериозен.
Не е ли това, което винаги си искала?
Не можех да повярвам на ушите си.
Тогава заговори майка ми.
— Джейсън обясни всичко, Оук.
Той направи грешка, но се опитва да я поправи.
Не бъди ината, мила.
Не подмладяваш, кога друг път ще ти предложат?
Чувствах се сякаш въздухът напусна дробовете ми.
Те.
Всички бяха на негова страна.
И точно тогава в залата влезе Ноа — моят приятел, този, който трябваше да донесе тортата.
Той видя сълзливия ми, объркан поглед.
— Какво става тук? — попита той строго.
Джейсън изправи рамене.
— Предлагам брак на Оукли, Ноа.
Надявам се, че нямаш нищо против?
Ноа погледна мен, после Джейсън.
— Ти искаш ли това? — попита ме тихо той.
Поклатих глава.
— Тогава да вървим — каза той, хващайки ме за ръка.
Излязохме в нощта, а свежият въздух беше като спасение.
В следващите месеци Ноа стана моят остров на спокойствие.
Софи? Изтрих номера ѝ и спрях да ѝ отговарям.
Но един ден тя се появи в кафенето, където се срещах с Ноа.
— Оукли! Надявах се да те видя!
— Какво искаш, Софи?
Тя се намръщи, но бързо се усмихна.
— Липсваш ми… Просто искам да обясня.
— Да обясниш? Ти ме предаде, като организира този театър с Джейсън!
— Исках да ти помогна! Хората се променят, Оукли! Нима не всеки заслужава прошка?
Поклатих глава.
— Ти винаги мислиш само за себе си, Софи.
Сбогом.
В този момент влезе Ноа, усмихвайки се.
— Мисля, че това е знакът ти да си тръгнеш — отбеляза той.
Кимнах.
— Да.
И знаеш ли какво? Повече не ми трябва нейната прошка.
