— Мамо, престани да ми натякваш, престани да повтаряш едно и също!
Колко пъти още ще го слушам, в крайна сметка?! – възмути се синът на Ирина Андреевна, Александър.
– Изобщо имаш ли други теми за разговор? Каквито и да е, стига да не са за Алина?!
— Сашо, стига вече да я защитаваш! – спокойно отвърна майката.
– Или си тъп, или сляп, че не виждаш каква е всъщност! Тази жена те води към пропастта, ще си съсипеш живота заради нея!
Не го ли виждаш?! Не го ли разбираш?!
Саша стана от дивана и започна да крачи нервно напред-назад из стаята.
— Затова ли ме повика тук? – изнервено попита Александър.
– За да ми развалиш настроението отново? Казах ти вече, и специално за теб ще повторя! Не смей да се заяждаш с Алина, изобщо не я докосвай!
И от къде изобщо ти идват тези мисли за нея? Как реши, че жена ми ми изневерява? Това майчина ревност ли е или какво?!
Допреди два месеца общувахте съвсем нормално с Алина! Защо изведнъж реши да съсипеш всичко?
— Аз ли съм го решила?! – изненада се Ирина Андреевна.
– Мисли поне с тази твоя празна глава какво говориш! Прекрасно знаеш, че никога не бих ти казала такова нещо без причина!
А твоята Алина, и това го знам със сигурност, не само че ти слага рога, ами го прави в нашия апартамент, докато ти си на работа!
И ще ти го докажа, сине!
— Първо го докажи, мамо! И чак тогава почвай да обвиняваш!
И ако още веднъж си позволиш да кажеш нещо такова за жена ми, повече никога няма да говоря с теб!
Нито пък ще ти идвам на гости! – яростно изригна Александър.
— Запази си заплахите за малката си женичка, ясно ли ти е?! Още веднъж ми говориш с такъв тон, и ще живеете с Алиночката си под наем!
Ние с баща ти още всичко правим за теб, а ти си сложил розови очила и не искаш да чуеш! И не само това – и ме заплашваш!
Благодари ми, че още не съм казала на баща ти! Като разбере, няма да говори, а направо ще изрита тая парцалеса от апартамента!
— Само пробвайте да направите нещо такова, само пробвайте! И няма да имате повече син! – истерично извика Саша.
— Успокой се, Сашенце! – помоли майката.
– Характера си го показвай на жена си! И да знаеш – не ми пука, че си вече голям, ще взема един прът и хубаво ще те набия, както когато беше дете! – засмя се тя.
– Истеричен недорасляк! Малко си бил бит като малък, трябвало е повече!
— Върви по дяволите! – изрева Саша и скочи от мястото си.
Той излетя в коридора, нахлузи шапката си набързо, метна си якето, нахлузи обувките и изхвърча от апартамента на родителите си, викайки и възмущавайки се по пътя.
— Хайде, бягай, бягай! – извика след него майката.
– Считай, че всичко е решено! – добави Ирина Андреевна по-тихо, затваряйки вратата след сина си.
– Ще видиш ти! Няма да имаш къде да ходиш после!
Когато се прибра вкъщи, Александър беше много ядосан на майка си.
Когато влезе в апартамента, съпругата му Алина, както обикновено, цял ден лежеше на леглото и висеше в телефона си, качваше свои снимки и разглеждаше профили на други хора.
— Защо си толкова сърдит? – попита Алина Саша, когато той дори не я поздрави.
– Нещо се е случило? – попита тя, леко напрегната.
— Аха, случи се! – нехайно отвърна той.
– Бях при майка ми, ето какво стана!
— А защо вие двамата започнахте да се карате напоследък? – попита съпругата.
– И освен това, майка ти наистина се промени през последните месеци!
Преди винаги беше мила, усмихната!
А сега…
Накрая ще ми кажеш ли какво става с нея?!
— Наистина ли си готова да го чуеш? — попита съпругът на Алина с по-мек тон.
Тя го погледна с въпросителен поглед, без да отговори.
— Добре, съгласен съм! — каза Саша.
– Майка ти мисли, че ме изневеряваш, Алина!
Но аз наистина нямам идея откъде е измислила това!
Алина промени изражението си при тези думи.
Сега приличаше на крадла, хваната на местопрестъплението.
Но Александър не обърна никакво внимание.
Никакво.
Той имаше толкова доверие в жена си, че дори не можеше да си представи такова нещо.
— Но откъде я измисля това? — попита Алина, придобивайки малко увереност.
– Защо ме обвинява така? Има ли доказателство? Шпионира ли ни?
— Това се опитвам да й кажа, но тя е упорита и не слуша нищо друго!
— Невероятно… Никога не съм си представял това от нея! — каза Алина, преструвайки се, че е обидена.
– Сега разбирам защо е така!
Вероятно е от възрастта, полудява, Саша, и си въобразява какво ли не!
— Започвам да мисля същото!
Тя дори не иска да ме слуша!
Мисли си, че е напълно права, толкова!
А днес, повярвай ми, каза, че скоро ще живеем в апартамент под наем! — оплака се Саша.
— Какво?! — възмути се Алина.
– Искат ли да ни изгонят оттук? На какво основание?
Само защото уж ти изневерявам? — каза тя, после осъзна, че е казала твърде много.
Но Саша не обърна внимание.
— Вече не разбирам нищо, Алина!
Това е мистерия номер едно за мен!
Изглежда, че тя губи ума си и започва да ми хвърля ужасни неща! — каза Александър, объркан.
— Кажи, имаме ли нещо за ядене?
Отидох при мама, скарахме се, тръгнах си без да ям!
— Не! — отговори спокойно Алина.
— Поръчай нещо!
— Алина, какво направи през деня? — попита изведнъж той.
— Не можа ли дори да сготвиш вечеря?
— Моля те, не изкарвай проблемите си с майка си върху мен!
С нея се скарахте, не с мен! — отговори тя сухо.
— Какво общо има това с майка ми? Въпросът ми не я засяга!
Омръзна ми да поръчвам храна, искам ти да ми сготвиш нещо!
Целия ден си вкъщи, прекарваш времето си между фитнеса и салоните!
Програмата ти е твърде натоварена, за да ми сготвиш?
— Саша, успокой се, разбирам, че си ядосан заради майка ти, но не си изкарвай гнева върху мен, добре?
Ще поръчам храна.
Ти иди да се изкъпеш и да се преоблечеш…
Алина стана от леглото, взе телефона си и отиде в кухнята.
Остави Саша сам в стаята, за да спре да му задава неудобни въпроси.
На следващия ден Саша рано сутринта тръгна за работа.
Алина се събуди около единадесет часа и първото нещо, което направи, беше да напише съобщение на човека, който ѝ беше записан в телефона като „Света – нокти“.
„Днес не идвай.
Старата знае всичко отнякъде.
Нека отложим срещите си за малко.“
Но не успя да изпрати съобщението, когато някой позвъни на вратата.
Алина облече халата си и отиде да провери кой е дошъл.
Зад вратата стоеше млад, висок, стегнат младеж на около двадесет години.
— Но аз току-що ти писах…
— Е, аз вече съм тук все пак! — отговори той усмихнат.
— Добре, влизай, — каза Алина, хващайки го за ръката и привличайки го към себе си.
Щом прекрачи прага на апартамента, те се прегърнаха и се целунаха страстно.
Без дори да се потрудят да затворят входната врата.
А отсреща, зад вратата, през шпионката наблюдаваше добре позната на Ирина Андреевна.
Тя веднага, без да се отдалечава от позицията си, набра номера на майката на Александър и я извести за случващото се.
Ирина Андреевна не ѝ бяха нужни повече от пет минути, за да се приготви и да тръгне към сина си.
Тя бързо повика такси, тъй като съпругът ѝ беше на работа, и се обади на Саша.
За да му каже да остави всичко и веднага да идва вкъщи.
Саша се опита да възрази, но аргументите на майка му го накараха да се откаже и да не спори.
— Само не се осмелявай да звъниш на Алине! Не я изплашвай! — предупреди майка му.
— Мамо, добре! Но те предупреждавам веднага, ако това е поредната ти приумица, наистина повече няма да си говоря с теб! — заяви Саша.
Майка му се съгласи и му каза, вместо да говори празни приказки, да тръгва по-бързо към вкъщи.
Там всичко тепърва започваше.
Ирина Андреевна пристигна у сина си около десет минути преди самия Александър.
И със своите ключове, без да чака сина си, отвори вратата.
В апартамента звучеше тиха музика, а от спалнята се чуваха смях и разговори.
Жената, без да събува обувките си и без да се съблича, тръгна направо към тези гласове.
С рязко движение разтворила вратата на спалнята, тя видя това, за което вече многократно беше говорила на сина си.
Алина и непознат млад мъж в този момент правеха това, в което Саша много не искаше да вярва.
— Ирина Андреевна? — с изненадан тон и разширени от удивление очи каза Алина.
— Какво правите тук? — жената рязко отхвърли младежа и бързо стана от леглото.
— Трябва ли аз да ти задам този въпрос? Ти сериозно ли ме питаш? — усмихна се Ирина Андреевна.
— Сега ще ти покажа какво правя тук, ти отвратителна кучко!
— Не се осмелявай да говориш с мен с такъв тон и да ме обиждаш в моя дом! Как изобщо влезе в апартамента? Имаш ли ключове?
— Сега ще ти покажа къде е твоят дом! Сега ще ти оправя апартамента! Вече си съвсем нагла, красавице!
— Това изобщо кой е? — веднага се намеси младежът.
— Ти кой си и какво правиш тук? Синът ми ще дойде сега и ще получиш заслуженото, повярвай ми! И ти също, нещастна подлога! — Ирина Андреевна беше едновременно ядосана и ликвидираща.
— Чуй, бабке, не ме плаши! — нахално отвърна младият човек.
— Иначе и на теб, и на сина ти може да не му се размине!
— Витя, затвори си устата! — изрева към него Алина.
— А вие, Ирина Андреевна, нямате никакво право да влизате така без предупреждение!
— Сега ще ти покажа моите права, ще търсиш пети ъгъл в стаята! Сега ще ти покажа всичко! — каза жената и излезе от спалнята.
Алина и Витя започнаха веднага да се обличат.
Алина успя да сложи халата си, а Витя успя само да намери гащите си и да ги облече.
Ирина Андреевна отвори банята и взе тежка дървена моп.
И с този моп отиде да изпълни обещанието, което току-що беше дала на тези двамата.
Витя беше първият, който получи удара.
Той дори не успя да се предпази.
Ирина Андреевна удари с мопа право в главата му.
Той изкрещя и се хвана за болното място.
После го удари още няколко пъти с мопа.
И, както жената си мислеше, цялата смелост на момчето беше само в думите му.
Той само се закриваше с ръце и крещеше обиди към нея.
Следващата, която пострада, беше Алина.
Тя реши да защити Виктор и се постави пред него.
Майката на Александър се възползва от момента и удари жената с мопа по главата.
Толкова силно, че Алина веднага започна да крещи и да заплашва свекървата с полицията.
— Ще ви вкарам в затвора — крещеше Алина.
— Ще ви съдя! Ще понесете последствия за всичко! — възмущаваше се снаха ѝ.
— Моля ви — отговори Ирина Андреевна.
— Но ще си излея душата! Тук живее моя приятелка и тя с радост ще потвърди, че вие ме нападнахте, а аз се отбранявах!
Сега ще дойде Сашка и той също ще се справи с вас! — каза тя с доволен глас.
И още няколко пъти удари и двамата с мопа.
Тъкмо произнесе тези думи, вратата на апартамента се отвори и влезе Александър.
Майка му излезе обратно в коридора и с доволно лице се обърна към него.
— Казах ти, а ти не ми вярваше! Или ела да видиш тези влюбени гълъби! — повика го в спалнята.
В спалнята, до леглото, стоеше Алина с разрошена коса, опитвайки се да се увие колкото може повече в халата си.
До нея, почти гол, само по панталони, беше човекът, когото Саша позна като фитнес треньора на съпругата си.
— Алина! Какво е това? — попита Саша.
— Саша, ще ти обясня всичко… — опита се да се оправдае съпругата.
— Какво има за обяснение? Току-що ви хванах голи един върху друг! Какво още ще му обясняваш? — прекъсна Ирина Андреевна.
— Събери се и излез оттук! Доброволно! — каза Александър, стиснал юмруци от яд, без да иска да слуша повече.
— И ти също, преди да те нараня! — обърна се мъжът към любовника на жена си.
— Само ми пипни с пръст! — пак опита да покаже героизъм и смелост Витя.
— Не, с пръст определено няма!
В момента, в който Витя опита да мине покрай Саша и да излезе от стаята, мъжът не се удържа и удари момчето с юмрук в слепоочието.
Витя не успя да остане на крака и падна на пода.
Александър още искаше да се разправи с момчето, но майка му не му позволи.
Казвайки, че това е недоразумение и не си струва да си разваля живота заради това.
Алина излезе бързо от апартамента, който родителите купиха на Саша в същия ден.
Нито една дума не накара Александър да изпита дори капка съчувствие към предателката.
Той не ѝ позволи да вземе нищо от това, което беше купил за нея със собствените си пари, особено от дрехите.
Тя си тръгна само с онова, с което беше дошла при него преди година и половина.
И Саша не го интересуваха слуховете, които щяха да се разпространяват, че той е стиснат, че изгони бедната Алина и дори задържа вещите ѝ.
Той постъпи по-мъдро с вещите.
След развода с Алина, просто помоли майка си да занесе тези неща там, където ще им намерят по-добро приложение.
Да ги раздадат на нуждаещите се хора.
Той поиска прошка от майка си.
И обеща, че никога повече в живота си няма да се отнася с нея така, както направи наскоро.
Защото, ако не беше майка му, той още щеше да живее в неведение, а съпругата му щеше да му изневерява с когото се сетят.
