Полицейският сержант патрулираше в центъра на града, както правеше това от много години.
Вечер улиците бяха по-пусти от обикновено заради дъжда, който валеше без прекъсване.
Фаровете на патрулната кола изваждаха от тъмнината силуетите на редки минувачи, които бързаха към домовете си под чадъри.
Полицайът караше бавно, оглеждайки се внимателно наоколо.
Опитът му подсказваше: дъждовните вечери често носят нещо неочаквано.
На кръстовището забеляза нещо странно — съвсем сама, една малка девойка стоеше точно по средата на пътното платно, като изоставена играчка, неподвижна под струите на дъжда.
Тънките ѝ рамене бяха скрити под сиво палтенце, а на гърба ѝ висеше розова раничка.
Сержантът веднага се настърви, намали скоростта и спря колата до тротоара.
— Момиченце! — извика той, отваряйки вратата и излизайки на дъжда.
Гласът му прозвуча силно в тишината на улицата.
Момичето трепна, обърна се, погледна полицая — и изведнъж побягна.
— Спри! — извика сержантът, втурвайки се след нея.
Видя как, докато бягаше, тя изведнъж свали раницата си и я хвърли направо върху мокрия асфалт, а самата тя зави в тъмен проход и изчезна.
Доближавайки се, сержантът се наведе и вдигна раницата.
Платът беше напълно прогизнал, но тежестта ѝ се усещаше. Нещо имаше вътре…
Сержантът отвори ципа и застина от видяното.
В раницата лежаха няколко внимателно опаковани пакета — всички в прозрачни пликове.
Той веднага разпозна какво е това: амфетамин, пакетиран в дози за разпространение.
Но това не беше всичко.
До тях, в отделен плик, имаше цяла купчина фалшиви паспорти със снимки на различни деца, а отгоре — няколко SIM-карти и флашка.
Сержантът усети как хлад премина по гърба му.
Търговия с наркотици, свързана с фалшиви детски документи?
Това беше далеч по-сериозно от обикновена улична продажба.
Той бързо се огледа, но от момичето нямаше и следа.
Стискайки раницата в ръка, полицайът разбра: случайно бе попаднал на нещо много по-мрачно и опасно от едно дете, попаднало под дъжда.
