Лена стоеше пред огледалото в антрето, коригирайки новата си прическа, когато чу познато покашляне зад гърба си.
Сергей се появи в прохода на вратата с изражението на лицето, което тя вече научи да разпознава безпогрешно — смес от укор и едва сдържано възмущение.
— Колко струва това? — попита той без предисловие, кимвайки към главата ѝ.
— Добро утро и на теб, скъпи — отговори Лена сухо, без да се обръща.
— Три хиляди.
Сергей изсвистя, сякаш тя е признала кражба от църковната каса.
— Три хиляди за прическа! Имаш ли златна коса или какво? Можех да ти я подстрижа с машинка у дома за пет минути.
— Можеше — съгласи се Лена и най-сетне се обърна към него.
— Само че резултатът щеше да е съответният.
— А какво не е наред с резултата? Коса като коса.
На твоята възраст вече никаква прическа особено не помага.
Тази фраза увисна във въздуха като удар с камшик.
Лена почувства как нещо се стяга вътре в нея.
Тя беше на тридесет и четири и все още се смяташе за привлекателна жена.
Или поне се опитваше да се смята за такава.
— Ясно — каза само тя и мина покрай него към кухнята.
На закуска Сергей продължи любимата си тема — семейния бюджет.
Той разположи пред себе си разпечатки с извлечения по нейната карта, като разследващ, който подрежда доказателства.
— Това какво е? — посочи с пръст една от редовете.
— „Златна роза“, седем хиляди.
Какъв магазин е това?
— Обувен — отвърна уморено Лена, бъркайки кафето си.
— Седем хиляди за обувки? Колко обувки имаш вкъщи? Двадесетина чифта?
— Четиринадесет.
И това за всички сезони.
— А колко крака имаш? Два! Значи биха стигнали две чифта — едни за работа, други за вкъщи.
Лена повдигна очи към него.
Понякога ѝ се струваше, че гледа напълно непознат човек.
Къде е онзи Сергей, който преди три години ѝ подаряваше цветя без причина, водеше я на ресторанти и казваше, че е най-красива? Кога се превърна в този придирчив ревизор, който брои всяка нейна стотинка?
— А това какво е? — не спираше той.
— „Летуал“, четири хиляди.
Пак козметика!
— Имам нужда от добра козметика за работа.
— За какво? Ти не си модел.
Клиентите идват при теб за консултация, а не да се възхищават на красотата ти.
В този момент в кухнята влезе Галина Петровна, майката на Сергей.
Тя живееше с тях вече половин година — след смъртта на съпруга си остана сама, и Сергей настоя да се премести при тях.
Оттогава Лена се чувстваше в собствения си апартамент като на минно поле.
— Добро утро — промърмори свекървата, хвърляйки оценяващ поглед към Лена.
— Какво имаш с косата?
— Подстригах се.
— Ой, на мен ми се стори, че не си спала добре.
Галина Петровна седна на масата до сина си и веднага се включи в разговора.
— Сержо е прав, скъпа.
Защо такива разходи? Аз цял живот сама си боядисвам косата — и нищо, мъжете ме следваха.
Лена си спомни снимките на младата Галина Петровна и замълча.
Споренето беше безполезно — свекървата винаги намираше начин да я провокира.
— Майка ти е права — поде Сергей.
— Ние живеем над възможностите си.
Трябва да пестим.
— На какво да пестя? — не издържа Лена.
— Не купувам норкови палта за половин милион, не обикалям салоните всяка седмица.
Обувки, прическа, козметика — това са необходими разходи.
— Необходими! — изсъска Галина Петровна.
— По мое време жените умееха да държат мъжете и без всичките тия украшения.
— А по ваше време жените варяха и боб всеки ден — не се сдържа Лена.
Настана напрегната тишина.
Сергей вдигна вежди — намекът беше разбран.
Галина Петровна наистина очакваше Лена да ѝ готви специални ястия, да пере бельото ѝ и изобщо да се грижи като за болна, макар че свекървата беше напълно здрава и доста енергична що се отнася до критиките към снаха си.
— Не разбирам защо реагираш толкова агресивно — каза Сергей.
— Просто обсъждаме семейния бюджет.
— Моят бюджет — поправи го Лена.
— Това е моята заплата.
— Нашето семейство, нашият бюджет — прекъсна я той.
След закуска Лена се заключи в банята и дълго се гледаше в огледалото.
Когато се ожениха, Сергей печелеше повече от нея.
Но през последните две години доходите ѝ се увеличиха — тя стана водещ консултант в юридическа фирма, а той остана среден мениджър.
Колкото повече печелеше тя, толкова повече той контролираше разходите ѝ.
Все едно се опитваше да запази власт поне по този начин.
Няколко дни минаха в напрегнато мълчание.
Лена работеше до късно, опитвайки се да прекарва възможно най-малко време вкъщи.
А у дома я чакаха многозначителни погледи на свекървата и нови претенции от мъжа.
В четвъртък вечерта, докато седяха пред телевизора, Лена се осмели.
— Сержо — започна внимателно.
— Може би трябва да отидем някъде да починем? Отдавна не сме ходили някъде заедно.
Сергей откъсна поглед от телефона, на който разглеждаше новини.
— Да почиваме? А откъде пари?
— Имам премия.
Можем да отидем в Турция, в хубав хотел.
Всичко включено.
— Колко ще струва?
— Е, за двама… около сто-двеста хиляди, вероятно.
Сергей изсвистя.
— Много е.
Но идеята не е лоша.
Само че ти предлагаш — ти плащаш.
Лена почувства как нещо вътре ѝ се скъса.
Тя предлагаше съвместна почивка, за да се опитат да подобрят отношенията, а той пак мисли само за пари.
— Добре — тихо каза тя.
— Аз ще платя.
— Така и трябва! — зарадва се Сергей.
— Мамо! — извика към кухнята.
— Отиваме в Турция!
Галина Петровна се появи в прохода с кърпа в ръце.
— В Турция? Колко хубаво! Отдавна мечтая да видя забележителностите им.
— Отиваме — поправи я Лена.
— Аз и Сергей.
— Ой, скъпа, а аз? Ще ме оставите ли сама вкъщи? — Галина Петровна изигра такава страдалческа мина, че Лена разбра — битката е загубена предварително.
— Мамо, какво говориш… — започна Сергей, но свекървата го прекъсна.
— Сержо, разбирам, че младите искат да останат насаме.
Но след смъртта на баща ми ми стана толкова самотно… И после, по-три ще бъде по-весело!
Лена гледаше сцената като лош спектакъл.
Галина Петровна не беше разстроена — тя беше пресметлива.
Перфектно разбираше, че Лена не може да каже директно „не“, без да изглежда като жестока снаха.
— Разбира се, Галина Петровна — каза Лена.
— Ще отидем по трима.
На следващия ден тя отиде при своята приятелка Ирина, която работеше в туристическа агенция.
— Слушай — каза Ира, разглеждайки каталози — имам страхотно предложение.
Петзвезден хотел в Анталия, всичко включено, басейни, анимация.
Но е малко скъпо — за трима ще излезе триста и петдесет.
— Покажи нещо по-евтино — помоли Лена.
— Ето това е интересен вариант — посочи Ира на екрана.
Хотел четири звезди, но с добри отзиви.
Лена кимна, но в сърцето ѝ вече зреше друг план.
А у дома я чакаше неприятен разговор.
— Лена — каза Сергей, когато тя се върна от работа.
— Мама и аз се посъветвахме…
— И какво решихте? — попита тя, въпреки че вече подозираше.
— Ти сама каза, че е скъпо за трима.
А ние с мама решихме — може би ти да останеш вкъщи? Трябва ни почивка, а ти и без това харчиш много пари.
Няма ли да се обидиш?
Лена бавно съблече якето си и го закачи на закачалка.
Чувстваше се, сякаш стои на ръба на пропаст.
— Значи аз плащам за почивката, а вие ще ходите без мен?
— Пестим — намеси се Галина Петровна.
— Вместо три ваучера, взимаме два.
И после, скъпа, по-добре е да си вкъщи, на спокойно място.
В работата се уморяваш, пък и на почивка да се изморяваш…
— Ясно — каза Лена.
Тази нощ не можа да заспи.
Лежеше до хъркащия си мъж и мислеше за това как незабелязано се бе превърнала в млекарка в собственото си семейство.
Тя печели парите, а те ги харчат.
Тя предлага съвместна почивка, а те я изключват от пътуването.
И въпреки това умело представят нещата така, сякаш ѝ правят услуга.
Сутринта Лена отново отиде при Ирина.
— Искам да променя резервацията — каза тя.
— Нещо не е наред с хотела?
— Хотелът е страхотен.
Но го смени с нещо… по-просто.
И по-евтино.
Ира учудено вдигна вежди.
— Колко по-просто?
— Максимално.
Някакъв хостел.
Желателно студентски, шумен, без удобства.
И махни трансфера — нека сами се оправят.
— Лена, сериозно ли? Това ще е ужасно.
— Точно това ми трябва — отговори Лена.
След седмица Сергей и Галина Петровна весело опаковаха куфарите си.
Те бяха сигурни, че отиват в луксозен хотел и правеха планове как ще се печят край басейна и ще ядат скариди.
— Благодаря ти, скъпа — казваше Галина Петровна.
— Толкова си добра, толкова щедра.
Ние ще ти донесем сувенири.
— Да — кимаше Сергей.
— Ще починем добре и ще се върнем с нови сили.
Лена ги изпрати на летището и дори им помаха за сбогом.
После се прибра вкъщи и за първи път от половин година се почувства свободна в собствения си апартамент.
Първото обаждане дойде след денонощие от пристигането им.
— Лена! — викна Сергей в телефона, а тя чуваше зад него някакъв нечуван шум.
— Каква е тая глупост, която ми резервира?
— Не разбирам за какво говориш — спокойно отвърна тя, пиейки кафе в чистата си кухня.
— Това не е хотел! Това е някаква барака! Там живеят студенти, музиката крещи до сутринта, в душа има мухъл!
— А трансферът къде е? — крещеше гласът на Галина Петровна някъде на заден план.
— Таксито ни излъга и ни взеха парите!
— Странно — каза Лена.
— В агенцията ми казаха, че е много популярно място сред младите.
— Какви млади?! На мен ми е 43! — крещеше Сергей.
— Резервирай ни нормален хотел!
— Не мога.
Парите вече са похарчени.
— Тогава ела тук! Разбери се на място!
— Няма да дойда — спокойно каза Лена.
— Как така няма да дойдеш?! Ти го направи, ти се оправяй!
— Вие искахте да почивате за моя сметка, аз няма да ви спасявам оттам! — каза Лена и затвори телефона.
Телефонът звъня още няколко пъти, но тя не вдигаше.
После обажданията спряха.
Една седмица Лена живя като в рая.
Ходеше на театър, срещаше се с приятелки, спеше до обяд през уикендите.
Апартаментът беше чист и тих, никой не критикуваше закуската ѝ и не броеше разходите ѝ.
Сергей и Галина Петровна се върнаха в уговорения срок.
Изглеждаха изморени и ядосани.
— Направи го нарочно! — нахвърли се на нея Сергей още с прекрачването на прага.
— Нарочно ни прати там!
— Къде? — невинно попита Лена.
— В този проклет хостел! Трябваше да търсим руски гид, да доплащаме за нормален хотел! Изхарчихме куп пари!
— А аз си мислех, че искате да спестите — каза Лена.
— Изхарчихме двойно повече! — викна Галина Петровна.
— Това е някакъв безобразие!
— Такъв изход обикновено идва от алчност — философски отбеляза Лена.
Сергей я погледна с изражение, сякаш я вижда за първи път.
— Промени се — каза най-сетне.
— Да — съгласи се Лена.
— Промени се.
— Подавам молба за развод — заяви той.
— Отлично — отвърна тя.
— Документите са на масата в спалнята.
Вече всичко съм уредила.
И този път и двамата се изненадаха — и Сергей, и Галина Петровна.
— Как така уреди? — обърка се той.
— Обикновено.
Подадох молба, разделих имуществото.
Апартаментът остава за мен — беше купен преди брака.
Колата е за теб — е записана на теб.
Общи дългове и деца нямаме, така че всичко е просто.
— Къде ще живея? — за първи път притеснено попита Галина Петровна.
— Това вече не е мой проблем — отвърна Лена.
— Вие имате апартамент.
— Но той се дава под наем! Там живеят наематели!
— Тогава ще трябва да се разберете с тях.
Лена взе чантата си и тръгна към изхода.
— Къде отиваш? — изуми се Сергей.
— При приятелка.
Докато събирате нещата.
Мисля, че седмица ще ви стигне.
На вратата се обърна.
— И да — каза тя.
— Благодаря за почивката.
Много добре починах.
Вратата се затвори с тихо щракване зад нея.
За първи път от много време Лена се усмихна…
