Улиците на града се изпълваха с меката светлина на лампите, а хората бързаха по своите дела.
Някой разхождаше куче, друг се връщаше от работа, а трети говореше пред магазина.
Полицейският патрул, сив джип с характерна лента, бавно се движеше по тротоара.
Вътре седяха двама — офицерите Ковалёв и Мельникова.
— Днес е спокойно, — прозева се Ковалёв, гледайки през прозореца.
— Бих искала винаги да е така, — усмихна се Мельникова, — но обикновено това е тихото пред бурята.
Не успя да довърши, когато от входа на една от къщите избяга малко момиченце — около петгодишно.
Светла коса, пижама със зайчета, босо.
На лицето ѝ имаше паника.
То тичаше право към патрулната кола.
Ковалёв веднага натисна спирачката и офицерите изскочиха от автомобила.
— Хей, добре ли си? — Мельникова се приседна пред момичето на клек.
— Вие… вие сте полицаи, нали? — момичето задъхано поемаше въздух.
— Да, мила.
— Какво се е случило? — Под леглото ми… там имаше човек.
— Той беше с маска.
— Видях го.
— Къде са родителите ти? — намръщи се Ковалёв.
— Мама е в банята.
— Крещях ѝ, но тя каза да не я плашa.
Офицерите се погледнаха.
Изглеждаше като детска фантазия, но очите на момичето трепереха от ужас.
— Как изглеждаше той? — попита внимателно Мельникова.
— Черни дрехи.
— Маска като на нинджа.
— Събудих се и видях как той пълзи под леглото.
— Той мислеше, че спя… — И избяга ли? — уточни Ковалёв.
— Да.
— Веднага.
— Скрих се в шкафа, но после видях вашата кола през прозореца…
— Добре, — кимна Мельникова.
— Хайде да проверим.
— По-добре е да се убедим.
Апартаментът беше на третия етаж.
Майката на момичето — изплашена и объркана жена в халат — увери, че не е чула нищо и е мислила, че дъщеря ѝ просто се страхува от тъмното.
— Последно време често казва, че нещо се крие в ъгъла, — извини се жената.
— Тя има богато въображение.
Офицерите провериха стаята с фенери.
Под леглото беше празно.
— Може би той е избягал… — прошепна момичето, стоейки на вратата.
— Но аз го видях ясно.
— Честно! — Ковалёв искаше да се пошегува, но Мельникова го спря с жест.
— Почакай.
— Нека да видим камерите.
— Момичето имаше твърде уверен поглед.
— Такова нещо не може да се измисли.
Това, което видяха на записите, шокира всички.
Прегледът на уличните камери превърна всичко в истински трилър.
Около петнадесет минути преди появата на момичето на улицата, в съседна къща беше регистрирано обир.
Двама престъпници в черни дрехи излязоха от входа с чанти в ръце.
На съседната камера се виждаше как в момент на бягство единият от тях забелязва патрулната кола и рязко завива зад ъгъла, а след това… се изкачва по водосточната тръба и през отворен прозорец влиза в апартамент на третия етаж — именно там, където живееше момичето.
— Ето го… — въздъхна Мельникова.
— И това се случи буквално минута преди тя да избяга при нас.
На следващия кадър се вижда как човекът изскача от прозореца на апартамент срещу къщата и изчезва във вътрешния двор.
Престъпникът беше заловен на следващия ден — неговият партньор беше арестуван през нощта, а той го предаде, за да получи намаление на наказанието.
