— Нашият господар не знае как се появяват децата, — смутено обясниха на султаншата.
Повдигайки тънката си вежда, Кьосем се замисли.
Наистина ли нещата са стигнали толкова далеч? Наистина ли Ибрахим е луд? Трябваше да се действа и колкото се може по-скоро.
Династията не можеше да остане без потомство.
Всеки владетел на Османската империя знаеше: при възкачването си на престола той е длъжен да премахне всички съперници.
Братята не трябваше да пречат на неговото управление.
Това правило се наричаше „Законът на Фатих“, на името на падишаха, който завладял Константинопол.
И от средата на петнадесети век то се спазваше стриктно.
Но през 1603 година милосърдният султан Ахмед I не последва древната традиция.
Той пощади брат си.
Коприненият шнур бе заменен с вечна изолация.
Впрочем, причината не беше само в добротата на тринадесетгодишния падишах… Дело беше в това, че Ахмед се възкачи на престола като непълнолетен.
Той нямаше деца и фаворитки, за разлика от всички предишни владетели.
Затова „резервният“ наследник следваше да бъде пощаден.
Малко ли нещо…
Оттогава така се установи: шехзадетата се оставяха живи, но бяха заключвани в специално помещение, кафес.
Само избрана прислуга имаше достъп до него.
Там се водеха учители, за да получават младежите образование.
Дори майките не бяха допускани да виждат децата си! През 1618 година тримесечният шехзаде Ибрахим попадна в такъв кафес.
Неговата майка беше красавицата Кьосем-султан, а баща му — самият Ахмед I.
Към прислугата на шехзадето бяха избрани глухи и неми евнуси.
Да разговаряш нямаше с кого.
Момчето израстваше в заточение, знаеше прекрасно кой е, но изолацията му се отразяваше зле.
Той стана странен, страхуваше се от собствената си сянка и, когато през 1640 година почукаха на вратата на кафеса, едва не умря от страх.
— Няма да се дам! — крещеше той.
Но слугите дойдоха, за да му съобщят великолепната новина: неговият брат, султан Мурад IV, напуснал този свят.
И сега предстои да управлява… той.
Ибрахим.
Той може веднага да излезе и да прегърне майка си.
Чийто образ дори не помнеше…
Сгушен в ъгъла, новоизлюпеният владетел повтаряше, че не вярва на никого.
Само когато дойде Кьосем-султан, той се успокои малко и позволи да бъде изведен навън.
Всичко му беше чуждо.
Не помнеше нищо от обстановката на двореца, разположението на залите, лицата на хората… Всички му се струваха опасни и недостойни за доверие.
Но най-лошото беше, че Ибрахим I изобщо нищо не знаеше за любовта и отношенията.
Той се отбягваше жените, избягваше ги.
А после назначената прислуга направи съвсем смайващ извод:
— Нашият господар е напълно невежествен! Той не знае как се появяват децата.
И по какъв начин това се случва!
Кьосем-султан трябваше да действа решително.
Тя вече бе подбрала момичета за сина си и ѝ беше нужен наследник.
Династията висеше на косъм — никой от предишните владетели нямаше живи законни синове.
Цялата надежда беше в глупавия Ибрахим.
За „изцелението“ бяха повикани Джинджи-ходжи.
Ловък и хитър, той можеше да се вмъкне дори при ръмжащ дракон.
Лишен от принципи и съвсем не срамежлив, той започна постепенно да обяснява какво трябва да прави султанът след залез слънце.
Първоначално Ибрахим с гняв гонеше Джинджи-ходжи.
Но после се замисли.
Делото се придвижи, когато султанът за първи път извика при себе си момиче.
Скоро не беше нужно нищо да се измисля и обяснява.
Ибрахим I се увлече.
Рядко се случваше да не повика нова фаворитка… А после се появи и главната сред тях — Турхан-султан.
Тя роди син, когото Кьосем сама нарече Мехмед.
Задачата бе изпълнена, а самият Ибрахим вече почти никого не интересуваше.
Более того, той започна да дразни обкръжението си!
Дело беше в това, че апетитът на султана растеше с нарастването на обсесията му.
Той се превърна в деспотичен, непредсказуем и много опасен човек.
Той екзекутираше визири, уволняваше министри по собствена прищявка.
Ставало все по-трудно да се управлява.
Кьосем-султан планираше сама да ръководи империята, но синът все по-често я крещеше и ѝ нареждаше да мълчи.
А понякога го обземаше истинско безумие, когато тичаше из двореца и крещеше високо.
…Един ден му разказаха за изключително красиво момиче, Фатима.
Тя беше дъщеря на уважаван човек, шейх ул-ислям Муид Ахмед ефенди.
Решавайки да я види, Ибрахим се увери: всички разкази са чиста истина.
И тогава поиска от ефенди да му предаде дъщерята във двореца.
— Моята дъщеря не е робиня, — с поклон възрази шейх ул-ислям, — моят султан не може просто да я вземе.
Тя е свободно момиче, мюсюлманка.
И може да се омъжи.
Фатима, разбрала за интереса на султана, също беше ужасно уплашена.
Това, което се случваше в Топкапи, вече беше добре известно извън пределите му.
— Нали моят султан наскоро взе нова съпруга? — попита ефенди.
И тогава Ибрахим се разярява.
Животът на владетеля не касае ефенди.
Да, във двореца наскоро се настани нова жена като законна съпруга, Хюмашах-султан.
Падишах се ожени за нея против желанието на майка си.
Но това е негово дело! А ефенди е длъжен само да изпълнява заповедите…
Същата вечер никой не отиде на виковете на момичето.
Слугите на Ибрахим, без да се свенят, просто влязоха в дома ѝ и взеха Фатима.
Такъв беше указът на султана и никой не смееше да се ослуша.
Напразно бедната Фатима се молеше на Всевишния.
Напразно баща ѝ стискаше юмруци.
Предстоеше ѝ съдба на позор.
Султанша за една нощ.
Наситен, на сутринта Ибрахим заповяда да пуснат момичето.
И това беше страшно обида не само за нея, но и за цялото ѝ семейство.
Съдба на робиня! Дори по-лошо! Любимите робини във двореца се хранеха от златни чинии и се обличаха в коприна…
В Цариград се разпространи недоволна шепотка.
После заговориха по-силно и яростно.
Действията на Ибрахим предизвикваха възмущение и преди, но историята с нещастната Фатима потресе целия град.
На 7 август 1648 година ага янычар организира нападение на двореца.
В същото време шейх ул-ислям изнасяше пламенна реч на градския площад, обвинявайки Ибрахим в ужасното състояние на империята, военните неуспехи и беззаконието.
— Ще запазим живота му, — обещаха Кьосем-султан — янычарите.
Но тя само безразлично сви рамене.
Майката не се интересуваше от спасяването на сина си.
Главното беше, че имаше внук.
Султан Ибрахим бе изпратен в специално помещение, от което не можеше сам да излезе.
Вратите веднага бяха забити.
Оставаше малко прозорче, през което можеше да се подава храна.
Въпреки обещанията, дадени на султаншата, нейният син все пак беше предаден на смърт.
Нов султан бе обявен малкият Мехмед IV.
Какво се случи с Фатима след това, не е известно със сигурност.
А Кьосем, която възнамеряваше да управлява от името на внука си, се изчисли погрешно.
Турхан-султан, майката на детето, пое властта в свои ръце.
Кьосем падна в резултат на интригите.
