Момичето в ала одежда празнуваше собствената си сватба.
В женската част се събраха нейната майка, сестри, други роднини и най-знатните жени на Константинопол.
Преди Геверхан с поклон поставяха поредните подаръци – парчета от най-добрия коприн, бижута в ценни кутии…
На шията на четиригодишната султанка блестеше рубинено колие, явно неподходящо за възрастта ѝ.
Това беше дар от нейния 48-годишен съпруг…
„Най-важното е колко силна е майката на тези деца“, казваха за наследниците на султана.
В Османската империя всеки владетел имаше множество фаворитки.
Разбира се, харемът постоянно се попълваше с нови деца.
Султан Мурад III имаше девет дъщери и двадесет и четири сина.
Баязид Втори – дванадесет дъщери и осем сина.
На трона наследяваше далеч не най-възрастният!
Всичко зависеше от това кой беше майката.
Колко обичана беше дадена жена от падишаха.
И така, Ахмед I имаше наложница Махфируз, която му роди син.
Но никой в Османската империя не се съмняваше: ще дойде време, и престолът ще отиде при децата на обожаваната Кьосем…
Тази гъркиня, попаднала в робство през 1603 година (казвали, че е дъщеря на свещеник, която е отвлечена със сила от родното си място), толкова се хареса на Ахмед, че той забрави за другите жени.
Дори името ѝ – най-любимата – говори само за себе си.
Много скоро Кьосем стана майка и след това редовно радваше султана.
„В ръцете на Кьосем е властта над султана“, казваха тогава, „тази жена му замени целия свят!“
Безсмислено беше да се подаряват красиви робини на Ахмед.
Той обичаше Кьосем, обсипваше я с подаръци и се грижеше безкрайно за децата си…
Синовете трябваше да се борят за властта, а момичетата – да укрепват династията.
През годините се формира традицията: да се дават дъщерите на султана за висири или представители на знатни семейства.
Така се осигуряваше лоялността на рода.
Бракът със султанка беше чест, от такава милост не можеше да се откаже.
Когато един от висирите се оплакал, че вече има домакиня у дома си, му наредили… в най-кратки срокове да се раздели с жена си.
И той се подчинил.
Геверхан беше третата дъщеря на Кьосем и Ахмед I.
И така, на четиригодишна възраст момичето беше обещано на адмирал Окюз Кара Мехмед паша.
Мъдър, сръчен, служил като наместник в Египет, той се сторил на султана идеалният кандидат за зет.
И Окюз бил повикан от Кайро в Константинопол.
Че предстои да се ожени за дъщерята на султана, наместникът чул директно от падишаха.
Склонил се в почтителен поклон, той отговорил, че ще бъде щастлив да се сроди с него.
Скоро била назначена дата за сватбата, и тържеството се провеждало – както обикновено! – на различни места.
Жените празнували отделно, мъжете – по-надалеч от тях.
Четиригодишната султанка Геверхан, облечена в ала коприна, възприемала този шум като забавление.
Въпреки че в двореца на съпруга ѝ веднага започнали да подготвят луксозни покои, Геверхан останала да живее с майка си и баща си.
Същото направили и с нейната сестра Айше: тя била омъжена на шестгодишна възраст за подходящ човек.
След това момичетата трябвало да растат с другите братя и сестри и да чакат момента, когато ще им бъде позволено да напуснат родния дом.
Окюз Мехмед паша след сватбата станал втори визир в империята.
А две години по-късно станал велик визир – неговият родственик, съпругът на султанка Айше, бил обвинен в подкупничество и екзекутиран по заповед на Ахмед I.
Малката султанка вдовица била забранена да носи траур по съпруга си и трябвало да изобразява радост, че Окюз заел поста на екзекутирания и конфискувал цялото имущество на предшественика си…
През 1617 г. починал падишах Ахмед I.
Жените от рода на Османите тежко преживели тази загуба – не останал техният защитник.
А две години по-късно Геверхан получила новината за смъртта на своя вече възрастен съпруг.
Сега животът ѝ зависел от наследника на баща ѝ.
— В стария дворец! – наредил новият владетел, по-малкият брат на Ахмед I.
И Кьосем с дъщерите си се преместила от великолепните покои на Топкапи в „двореца на сълзите“, както го наричали в столицата.
Там отхвърлените султанки, сгрешилите съпруги, разочарованите, изгубили деца, доживявали старините си.
Те рядко общували помежду си, задушавайки се в омраза.
В Стария дворец рядко се чувал смях… Понякога за тези султанки се забравяло завинаги.
Но Кьосем не била такава, за да тъжи и да бездейства.
Дори в Стария дворец тя здраво държала конците на различни интриги.
Братът на съпруга ѝ бил свален много скоро след възкачването и затворен в кафесето.
След това падишах станал старшият син на Ахмед I, който управлявал малко под пет години.
След това се случил заговор, струвал живота на падишаха, и трона отново временно заел деверът на Кьосем… И едва през 1623 г. съдбата най-накрая се усмихнала на нея.
Трона се освободил за сина ѝ Мурад.
Докато той бил още малък, властта преминала в ръцете на Кьосем.
— Ще се омъжиш, — съобщила Кьосем на дъщеря си.
— Отново.
Когато Геверхан видяла годеника си, почти изгубила съзнание.
Топал Реджеп паша, босненец по произход, страдал от подагра и силно куцал.
Да, смятали го за добър воин и верен на династията човек, но да се озове в едно легло с него…
На нея отново облекли ала коприна, жените пак пеели песни и слагали дарове край краката ѝ.
Възрасналата и по-хубава девойка гледала това с тъга.
Утеха за нея било, че Топал Реджеп паша рядко се намирал у дома, тъй като командвал флота.
След това той заел поста на велик визир.
Геверхан-султан станала майка на малката Сафие.
Момичето било наречено на могъщата султанка, която някога управлявала Османската империя.
Тази Сафие дружела с английската кралица Елизабет I и се прославила като хитра и много умна жена.
А съпругът на Геверхан постъпил късогледо – по време на бунт в империята през 1632 г. подкрепил бунтовниците.
За това го екзекутирали на 18 май същата година по заповед на падишаха.
— Аз повече няма да се омъжвам, — решила Геверхан.
— Няма да ме принудите!
По този въпрос има различни мнения.
Според една версия, Геверхан-султан все пак се омъжила за Сиявуш паша (друг велик визир) през 1643 г. и прекарала с него тринадесет години.
Според друга – съпругата на визира била не Геверхан, а момиче от същото семейство с същото име.
Както и да е, Геверхан прекарала остатъка от дните си уединено в своята резиденция.
Тя наблюдавала как братята ѝ се сменят на трона – първо жестокият Мурад, след това безумният Ибрахим.
След това на трона сядало детето, внукът на Кьосем, а великата султанка била предадена на смърт…
Точната дата на смъртта на Геверхан е неизвестна, но понякога в литературата се среща 1660 г…
