Пътувах със своя шестмесечен син.
Понякога и на майките им се налага да излизат извън дома — в магазина, в поликлиниката и дори в самолета.
Но веднага щом се озовеш на обществено място, всички започват да те гледат осъдително, сякаш ако детето плаче — вината е само твоя.
Въпреки че това е просто малко бебе, което още нищо не разбира.
Подобна ситуация се случи и по време на нашия полет.
Целите три часа синът ми не можеше да се успокои: не искаше да спи, плачеше, мрънкаше.
Опитвах се да го унасям, пеех, давах му играчка — но нищо не помагаше.
Пътниците се обръщаха, гледаха ни косо, въздишаха.
А аз седях с камък в гърдите: какво можех да направя?
Най-лошото беше, че до нас седеше мъж в строг костюм.
Той непрекъснато хвърляше недоволни погледи към мен.
В един момент не издържа, рязко се обърна и прошепна:
— Ну, успокойте най-накрая това чудовище, оставете хората да починат!
Аз объркано отговорих:
— Това е дете, какво мога да направя? Той още нищо не разбира.
— Да ми е през какво е детето ви, искам да спя, — зло отсече той и започна да хвърля още повече неприятни думи към мен.
Ръцете ми трепереха, дишането стана тежко, едва се държах.
Изглеждаше ми, че ще изгубя съзнание точно на място.
Изведнъж се появи стюардеса.
Спокойно и учтиво се обърна към мъжа:
— Сър, мога да Ви предложа слушалки.
— Не ми трябват слушалки, — избухна той.
— Искам да замълчи това дете!
И тогава се случи нещо неочаквано.
Един от пътниците, здрав мъж с брада и строго изражение, стана от мястото си.
Той внимателно ни погледна, сякаш също искаше да каже нещо за детето ми, но изведнъж направи нещо неочаквано.
Мъжът насочи тежкия си поглед към съседа в костюм:
— Момче, нямаш ли деца? Или никога не си бил дете? Това е малко бебе, страхува се.
Виж майката му: цялата трепери.
Нямаш ли съвест?
Тонът му беше твърд и непреклонен.
Мъжът в костюм веднага се стъписа и тихо промърмори:
— Е, просто исках да си почина.
— Така и почивай, — вече по-меко каза брадатият.
— Някой ти предложи слушалки учтиво.
Не искаш — преседни на друго място.
Но стига да се подиграваш на майка с дете.
Иначе ще си носиш последствията!
След тези думи мъжът млъкна, неохотно взе слушалките, нещо прошепна под нос и повече нищо не каза до края на полета.
А аз за първи път през тези три часа въздъхнах облекчено.
Мъжът от самолета, ако четеш това — благодаря ти!
