Но спектакълът не продължи дълго.
— Рома, по дяволите, ела тук веднага! — изкрещя Ксюша из целия апартамент.
Тя стоеше на колене върху ламината пред широко отворения гардероб с плъзгащи врати.
Якето лежеше на пода, а косата ѝ беше разрошена.
С треперещи ръце тя за десети път опипваше напълно празната вътрешност на малкия домашен сейф.
Ключът, който винаги криеше в гръбчето на стар речник, самотно стърчеше в ключалката.
На прага на спалнята се появи мъжът ѝ.
Той нервно хапеше устната си, избягвайки да погледне жена си.
Зад гърба му се мержелееше едрата фигура на Тамара Илинишна, свекървата, която беше дошла „на гости за няколко дни“, но живееше при тях вече трета седмица.
— Защо крещиш?
Ще изплашиш всички хлебарки.
Събличай се, иди да си измиеш ръцете, вечерята е готова…
Ксения рязко се изправи от коленете си.
Лицето ѝ се покри с червени петна.
— Къде са парите, Рома? — изсъска тя, отсичайки всяка дума.
— Къде са двата милиона и триста хиляди рубли?!
— Какви пари, детенце? — намеси се Тамара Илинишна, бършейки мазните си ръце в престилката.
— Защо се нахвърляш върху мъжа си като бясно куче?
Поне първо можеше да поздравиш!
— Не говоря с вас! — изръмжа Ксения, правейки крачка към мъжа си.
— Рома, вчера сутринта изтеглих цялата наличност от спестовната си сметка!
Сложих я в този сейф!
Утре в десет сутринта имам подписване на договора за наем и изкупуване на помещението за моя цветарски магазин!
Къде.
Са.
Моите.
Пари?!
Роман пребледня и смачка кърпата в ръцете си.
Прехвърли тежестта си от единия крак на другия и изцеди:
— Ксюша… чуй ме.
Има нещо…
Аз…
Накратко, ограбиха ни.
— Как така ограбиха?
Ключалките не са разбити.
Сейфът е отворен с моя ключ.
Кой ни ограби?!
— Аз… аз сам ги взех! — забърбори Роман, вдигайки ръце пред себе си, сякаш се пазеше от удар.
— Помислих си, че да държим такава сума вкъщи е лудост!
Ти сама знаеш, кварталът ни не е спокоен.
Реших да ги занеса в банката и да ги сложа в сейфова касета.
Взех пакета, тръгнах по улицата, а в прохода до магазина…
Там имаше двама.
С качулки.
Единият извади нещо лъскаво.
Казаха: давай чантата, или си дотук.
Ксюша, исках да живея!
Дадох им я!
В спалнята увисна секунда тишина.
Тамара Илинишна веднага се хвана за сърцето и театрално изпъшка.
— Ох, Боже мой!
Синчето ми!
За малко да изгубя кръвчицата си!
А ти, ненормална, му крещиш заради твоите хартийки!
Трябва да се радваш, че се е върнал жив!
Изроди, посред бял ден нападат хората!
Ксения стоеше неподвижно.
Не вярваше нито на една дума.
— Значи са те ограбили, — каза тя бавно.
— С нож.
В нашия проход, където висят три камери от хранителния магазин и още две от банката отсреща?
— Да! — изпищя Роман.
— Те знаят мъртвите зони!
— Чудесно, — Ксения пъхна ръка в джоба на дънките си и извади смартфона.
— Колко беше часът?
— Какво? — не разбра мъжът ѝ.
— В колко часа се случи, Ромочка?!
Викам полицията още сега.
Това е тежко престъпление.
Сега ще дойде оперативна група, ще прегледат записите от камерите в целия район.
Ще намерят тези хулигани за едно денонощие.
Ксения демонстративно започна да набира „112“ на екрана.
— Спри! — Роман се хвърли към нея и се опита да ѝ изтръгне телефона.
— Не викай полиция!
Ксения рязко дръпна ръката си и силно блъсна мъжа си в рамото.
Роман залитна назад.
— Не смей да ме докосваш! — изсъска тя.
— Защо да не викам полиция?
Откраднали са ти два милиона, а ти не искаш полиция?!
Подаде ли жалба?!
— Не!
Те…
Те казаха, че знаят къде живея!
Казаха, че ще ликвидират и теб, и мен, ако отида в полицията!
Ксюша, моля те, не звъни!
Животът е по-скъп!
Пак ще изкараме пари за магазина ти, защо се съсипваш така заради пари?
— Две години не съм си купувала нови ботуши, ходех със стари и износени, за да отделя всяка копейка!
А ти ми казваш „пак ще изкараме“?!
Ти, който седиш на заплата от четиридесет хиляди и вечер играеш на танкове?!
— Как смееш да му го натякваш! — изписка Тамара Илинишна, пристъпвайки тежко напред.
— Той носи цялата си заплата вкъщи!
Той те регистрира, без зестра, в своя апартамент!
А ти му изяждаш мозъка!
Голяма работа, работила си, не си миньор, не си се претрепала!
— Затворете си устата! — Ксения дори не обърна глава към нея, впивайки поглед в пребледнелия си мъж.
— Апартаментът е купен преди брака, да.
Само че ремонтът в него, от електрическата инсталация до същата тази врата, за която сега сте се вкопчили, е направен с моите пари.
Тя отново вдигна телефона.
— Рома, давам ти последен шанс.
Ако сега веднага не ми кажеш истината, натискам бутона за обаждане.
И тогава ще обясняваш на следователя защо даваш лъжливи показания.
А и за фалшив сигнал също има член в закона.
Говори.
Роман мълчеше, оглеждайки се към майка си като притиснат звяр.
И точно в този момент телефонът му, лежащ върху нощното шкафче, силно завибрира.
На екрана светна: „Олег брат“.
Ксения се оказа по-бърза.
С хищно движение грабна телефона на мъжа си, натисна зеления бутон и включи високоговорителя.
— Рома, мълчи! — нареди тя на мъжа си, заплашвайки го с пръст, и със сладък, спокоен глас отговори:
— Олежка, здравей!
Рома е под душа, Ксюша е.
Нещо спешно ли е?
— О, Ксюха, здрасти! — чу се от говорителя бодрият глас на девера.
— Не, нищо спешно.
Просто звъня на Ромка да му кажа, че е голяма работа!
Помогна, та се видя!
Майка там плаче от радост, вече събира разсад.
Току-що излязох от нотариуса, взех всички документи и ги подадох за регистрация в МФЦ.
Сделката мина като по масло!
В спалнята стана толкова тихо, че се чуваше как в кухнята капе вода от недобре затворения кран.
Роман стисна очи.
Тамара Илинишна сви устни и скръсти ръце на гърдите си, показвайки с целия си вид, че се готви да се защитава.
— Каква сделка, Олеж? — попита Ксения с абсолютно мъртъв глас.
— Как каква?
За вилата!
Нали вчера с Ромка дадохте на мама парите за парцела с къщичката в Сосновка!
Продавачът взе кеша, както Рома поиска.
Два милиона и триста.
Къщата е приказка, има баня, има оранжерия!
Ксюх, направо ме разбихте, такъв подарък направихте на майка!
Добре, нека Ромич ми звънне, като излезе!
Айде!
Обаждането прекъсна.
Ксения бавно свали телефона.
Премести погледа си към мъжа си, после към свекървата.
Пъзелът се нареди мигновено.
Никакъв обир.
Никакви хулигани в прохода.
Мъжът ѝ просто беше извадил нейните пари в брой от сейфа и беше купил вила на майка си.
— Значи са те ограбили? — Ксения се засмя.
— Нож в подлеза?
— Ксюша… — Роман направи крачка към нея, протягайки треперещи ръце.
— Ксюшенка, разбери…
На мама ѝ е тежко в града.
Има високо кръвно.
Лекарите казаха, че ѝ трябва чист въздух!
А тук се появи такава възможност, продаваха евтино!
Олег я намери!
Ние с теб имаме още целия живот пред себе си, млади сме, ще съберем пак!
А на мама колко ѝ остава?
— Ти открадна моите пари.
Парите, които събирах за моя бизнес.
— Не драматизирай! — намеси се Тамара Илинишна властно и нагло.
— В семейството няма понятие „твое“ и „мое“!
Ти живееш на територията на сина ми!
Ползваш нашата вода, нашия ток!
Аз го родих, аз го отгледах, той е длъжен да осигури старините на майка си!
А твоите цветенца са прищявка!
И изобщо, нормалните жени на твоята възраст вече имат по две деца, а ти все още тичаш по складове!
Сега си стой вкъщи, готви борш, а не се занимавай с бизнес!
Ксения гледаше тази жена, самодоволното ѝ лице, и усещаше как вътре в нея се събужда вулкан.
Тя се обърна, отиде до гардероба, извади от горния рафт огромен куфар и го хвърли върху леглото.
— Какво правиш? — изпищя уплашено Роман.
— Събирам си нещата, — студено и ясно отговори Ксения, отваряйки чекмеджетата на скрина и изваждайки дрехите си оттам.
— Майка ти е права.
В семейството няма понятие „твое“ и „мое“.
Но между нас двамата, Рома, вече няма семейство.
— Ксюша, полудя ли! — Роман изтича до леглото, опитвайки се да спре ръцете ѝ.
— Коя вила струва колкото брака ни?!
Искаш ли да ти напиша разписка?
Ще ти връщам от заплатата!
Кълна се!
— От заплата четиридесет хиляди? — Ксения с отвращение отърси ръцете му.
— Ще ми връщаш два милиона почти пет години, ако спреш да ядеш.
Махни се от мен.
Тя се движеше из стаята, хвърляйки в куфара козметика, бельо и документи.
— Виж я истеричката! — изсумтя Тамара Илинишна от прага.
— Нека се маха!
На кого си нужна такава високомерна?
Моят Ромочка ще си намери сто пъти по-добра, кротка и домакиня!
А ти върви на всички посоки с твоите саксии!
Ксения рязко спря и се приближи плътно до свекърва си.
Тамара Илинишна беше по-висока и по-едра, но под бесния поглед на снаха си неволно отстъпи назад.
— Ще си тръгна, Тамара Илинишна, — гласът на Ксения звънтеше от ярост.
— Но вие се радвате твърде рано.
Парите, които вашето синче занесе на продавача, аз изтеглих от личната си сметка.
В банката има квитанции, извлечения и записи от камерите как ми дават тези пачки.
А вие имате договор за покупко-продажба на ваше име.
Ксения се обърна към мъжа си, който вече седеше на табуретката, обхванал главата си с ръце.
— Рома, ти…
Ти си просто клиничен случай…
Сега не отивам при приятелка да плача, а при адвоката си.
Утре сутринта в полицията ще има жалба за кражба в особено големи размери.
— Няма да посмееш! — изписка свекървата.
— Той е твой мъж!
Полицията дори няма да образува дело, това е семеен бюджет!
— Това ще го видим, — злобно се усмихна Ксения.
— Знаете ли какво ще направи съдът, Тамара Илинишна?
Ще наложи запор върху вашата прекрасна нова вила.
Няма да можете нито да я продадете, нито да я подарите.
А после ще я пуснат на търг, за да ми върнат парите!
— Ксюша, недей!
Майка ми няма да преживее съдилищата!
Сърцето ѝ е слабо!
— Не ми пука! — изкрещя Ксения, закопчавайки ципа на куфара с такава сила, че той жално изхрущя.
— А за моето сърце пукаше ли ви, когато зад гърба ми погребвахте мечтите ми?!
Когато ме гледаше в очите и нагло лъжеше?!
Тя хвана куфара за дръжката и дръпна палтото си от закачалката.
— Ксюшенка, прости ми!
Дяволът ме подведе!
Майка ми ме притисна, каза, че така или иначе няма да разбереш, че ще кажем, че съм ги изгубил! — Роман запълзя след нея в коридора, опитвайки се да се хване за ръкава ѝ.
Лъскавият образ на „стопанин на дома“ окончателно се смъкна от него, разкривайки жалък, инфантилен страхливец.
— Мъж ли си или парцал?! — изрева майка му срещу него.
— Стани от коленете!
Не смей да се унижаваш пред тази!
Нека подава каквото иска, ще кажем, че тя ни е подарила тези пари!
Нищо няма да докаже!
Ксения се обу и щракна ключалката на входната врата.
Тя се обърна за последен път.
Пред нея стояха двама напълно чужди хора.
Алчна, безпринципна жена, готова да извърши престъпление заради парче земя, и нейният слаб, безгръбначен син, който беше позволил да ограбят собствената му жена.
— Викнете оценители за вилата си, Тамара Илинишна, — произнесе Ксения с леден тон.
— И намерете на Рома добър адвокат.
Ще му трябват онези пари, които няма.
Вратата се затръшна с трясък.
—
Опашката на тази история се проточи дълги и изтощителни осем месеца.
Ксения не отстъпи нито крачка.
Адвокатът ѝ се оказа булдозер в човешки образ.
Полицията наистина първоначално отказваше да образува дело за кражба, позовавайки се на семейно-битови отношения, но гражданският иск удари съкрушително по Роман и майка му.
Съдът изиска банковите извлечения.
Адвокатът на Ксения доказа, че парите са били изтеглени лично от нея, а на следващия ден Роман е предал същата сума — до банкнотите, фиксирани при банковото изплащане — на продавача на имота.
Тамара Илинишна се опитваше да играе в съда ролята на болна, измамена пенсионерка.
Тя плачеше, викаше линейка направо в съдебната зала, крещеше, че снаха ѝ иска да я довърши.
Съдът призна сделката за покупка на вилата за спорна по отношение на произхода на средствата и задължи свекървата да върне на Ксения цялата сума, като наложи запор върху имота.
Роман не издържа на напрежението.
След като изгуби жена си, удобния апартамент с пресен ремонт и обичайния си бит, той започна да пие.
Когато съдебните изпълнители обявиха вилата на Тамара Илинишна на търг, майка и син се скараха окончателно.
Тя го обвиняваше, че „не е успял да укроти жената“, а той я мразеше, защото беше разрушила живота му.
А Ксения?
Ксения отвори своя цветарски магазин.
Вярно, не в онова шикозно помещение, за което първоначално мечтаеше, а в малко по-малък павилион под наем.
Всеки път, когато режеше бодлите от тежките, кадифени еквадорски рози, тя знаеше със сигурност: в живота ѝ повече никога няма да има място за хора, които смятат, че имат право да крадат мечтите ѝ.
И отсега нататък винаги, когато някой се опита да я измами, тя ще отговаря също толкова твърдо, без да оставя на предателите нито един шанс за прошка.
