Къщата е построена в края на 20-те години на ХХ век за банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович.
Вътре акцентът пада върху червения мраморен камин в приемната зала.
Има сцена за музиканти, както и кристални стъкла на вътрешните врати.
Няколко спални, красиви тераси, голям работен кабинет и помощни помещения.
Нищо от обзавеждането не е запазено, но е известно, че висшите граждани на София по това време предпочитали мебели от Централна и Западна Европа.
Екстериорът включва голям преден двор към улицата, отделен от тротоара с красива кована ограда.
Тройно стълбище води към входа на къщата, но винаги прави впечатление, че има специални портали за карети и файтони от двете страни на двора.
И днес си представям карета с членовете на поканеното семейство, която влиза през един портал в двора на къщата, докато подковите отекват, а файтонът остава в пространството зад къщата, специално пригодено за това, докато чака края на приема, след което отново напуска двора през другия портал.
Семейството на банкера Иванов живее щастливо в дома си, поне до 1944 година.
След войната имотът е национализиран и първоначално е използван за румънското посолство.
По-късно през годините къщата става търговско представителство на СССР в България, както и седалище на различни комунистически структури с неясно предназначение.
През 90-те години къщата е реституирана и върната на наследника на първия собственик – банкера Димитър Иванов.
От 2004 година имотът принадлежи на директора на „Лукойл“ Валентин Златев, който досега не е проявил интерес към тази културна ценност.
Тази великолепна къща, някога потънала в разруха в продължение на десетилетия, днес за съжаление изглежда тъжна.
