Маргарита, застанала до прозореца в коридора на болницата, не можеше да откъсне поглед.
Долу, до входа на заведението, съпругът ѝ Игор отново флиртуваше със сестрата Марина.
Това се повтаряше вече няколко дни подред.
Всеки негов поглед, всяко докосване към друга жена пронизваше душата на Рита като с нож.
Тя усещаше как вътре в нея всичко се свива от болка и обида, но събра последни сили и се обърна, за да не гледа тази сцена.
У дома ги чакаше поредният скандал – предсказуем като изгрева.
Игор, без дори да я погледне, седеше с телефона, прелистваше социалните мрежи или си пишеше с някого, който явно му беше по-интересен.
Когато тя заговори, той само презрително подхвърли:
– Апартаментът е мой.
Ако ти е зле тук – отивай при родата в селото. Не ти харесва – изчезвай.
– Нима нямаш никакъв срам? – попита Маргарита, усещайки как гласът ѝ трепери от сдържани емоции.
– Всички в болницата виждат, че имаш връзка с Марина.
Игор се изсмя, без да откъсва поглед от екрана:
– На какво разчиташе, като се омъжваше за лекар? Сама не ти ли е смешно?
Тези думи звучаха като удар. Никога преди не ѝ бе говорил толкова грубо, толкова направо.
Преди просто се отдръпваше в мълчание, беше студен, но сега не се свенеше да се подиграва.
Свекървата ѝ още преди сватбата бе намеквала, че синът ѝ понякога е злобен, но после му минава.
Две години и половина Маргарита вярваше в това, надяваше се, че рано или късно всичко ще се промени.
Но колкото повече минаваше времето, толкова по-зле ставаше.
– Надявах се на любов, на деца… Мислех, че ще се подкрепяме взаимно – прошепна тя, усещайки как вътре в нея рухва последната стена, защитаваща я от опустошителната самота.
– Сама си го измисли, сама се обиди – презрително изрече Игор и, без да се обръща, излезе от дома, отивайки на работа.
В този момент Рита разбра: каквото и да се случи, всичко вече е свършило.
Дълго се колебаеше, търпеше, правеше се, че всичко е наред.
Но сега ѝ стана ясно – Игор наистина може да е влюбен в тази жена.
Тогава реши: трябва да поговори с Марина.
Възможно е само лична среща да помогне да се разплете тази сложна мрежа от чувства и лъжи.
Но странно съвпадение – мъжът на Марина също работи в същата болница и заема висока длъжност – началник на отделение.
Той е началникът на Игор. Нима всичко знае и мълчи?
След като съпругът ѝ замина, Маргарита отиде в болницата.
Когато я видя в коридора, Марина леко се изненада:
– Защо си дошла? Нали не си на смяна?
– Исках да поговорим. Честно.
– За какво?
– Кажи, сериозно ли е между теб и Игор?
– Разбира се, че не! – нагло заяви Марина.
– Мъжът ми е началник на отделение. Взима повече от твоя, има повече перспективи, няма вредни навици.
– Тогава защо ти е Игор?
– Само не ми казвай, че страдаш! Твоят мъж си е женкар. Ако не е с мен, ще е с друга.
Маргарита искаше нещо да отвърне, но в този момент в коридора се появи Роман – съпругът на Марина.
Лицето му беше бледо като тебешир.
– Марина, вярно ли е това? Изневеряваш ли ми?
– Разбира се, че не! – Марина бързо се втурна към него.
– Просто исках да се пошегувам с Рита. Някой е пуснал слухове…
– Знаеш ли, чух достатъчно. Желая ви щастие с Игор.
И, разбира се, ще уволня и двама ви. Не се прибирай у дома. Роман тресна вратата и си тръгна.
Марина, извън себе си от ярост, се хвърли върху Рита, дърпайки я за косата:
– Какво направи! Сега съм без апартамент, без работа!
Побягна към Игор да му каже какво е станало:
– Твоята ни предаде! Роман ни уволнява!
– Чакай – учуди се Игор.
– Нали каза, че мъжът ти знае за изневерите ти и не му пука.
– Така ми се струваше… А сега се развежда с мен!
– Чуй, аз те обичам! Живей с мен, а Ритка ще изгоня.
Марина искаше да се изсмее – да живее в панелка със заплатата на лекар?
Но после разбра: това е по-добре, отколкото да се върне при майка си.
– Знаеш ли, прав си. Докога ще живеем в лъжа!
Игор се усмихна радостно, настигна Рита и със злоба ѝ каза:
– Не се връщай у дома. Вече звъннах на майка ми – сменя ключалките. И помолих главния лекар да те уволни.
– Но там са ми нещата…
– Ще пишеш къде да ги пратим. Ако изобщо намериш къде да живееш – изсмя се Игор.
Рита вървеше по улицата напълно отчаяна. Имаше само паспорта си.
Искаше да изтегли пари от картата, но забрави – сметката им беше обща.
Игор вече беше изпразнил всичко. Нямаше дори пари за автобус.
Вече се беше запътила към болницата – да заеме малко от Зина – когато видя бедно облечено момче.
След него тичаха двама огромни мъже с лоши физиономии.
– Лельо, моля ви! – задъхан глас. – Престорете се, че сте ми майка, иначе съм загубен!
Преследвачите спряха нерешително.
– Къде беше? Баща ти е на работа, а ти закъсня с двадесет минути! Заради теб всеки път плаща за паркинг!
– Мамче, прости! Нали татко като полицай има безплатен паркинг?
Момчето схвана, че те едва ли ще посмеят да се заяждат със „сина на органите“.
– Има, но само на определени места!
Мъжете още малко се поослушваха, после единият каза:
– Това не е безпризорник. Може би само прилича. Айде, да се връщаме, ще потърсим още.
Когато си тръгнаха, момчето започна да благодари на Рита.
– Наистина се казвам Константин. Как познахте?
– И аз не знам. Тежък ден, явно ми се отвори третото око – пошегува се мрачно Маргарита. – Слушай, гладен ли си?
– Е, да…
– Тогава ела с мен. Ще взема назаем от една позната, ще те нахраня.
– И вие ли имате неприятности?
– Мъжът ми ме изгони, от работа ме уволниха.
– Съчувствам. А аз какво направих? Видях как онези двама се опитаха да сложат нещо в колата на един богат чичко.
Предупредих го. Колата избухна, но той вече го нямаше там. Та затова се ядосаха.
– Добро момче си. Радвам се, че ти помогнах.
– Може би. Само че добрите не живеят дълго.
В болницата Зина ги нахрани и даде пари. После влезе Роман.
– Рита, извинете. Разбрах, че мъжът ви е помолил да ви уволнят. Излиза, че аз съм виновен. Какво мога да направя?
– Та аз и без това исках да се оплача от жена ви. Получи си заслуженото.
– Роман, тя няма къде да живее! И това момче го прибра – крие се от бандити. Искаха да взривят колата на богат човек, той ги спря – намеси се Зина.
– Почакайте, за каква кола става въпрос?
Костя разказа какво се беше случило.
– Излиза, че си спасил брат ми. Длъжник съм ти.
След половин час пред болницата пристигнаха скъпи коли.
Роман никога не беше казвал, че брат му е известен бизнесмен.
– Та на теб дължа живота си! – каза Игнат, когато видя Костя. – Заснех онези двамата с телефона.
– Не се тревожи, ще уредим всичко. Но докато ги търсим, може да сте в опасност. Ще живеете в моята вила.
– А аз да давам ли назаем? – попита Зина.
Игнат се учуди, изслуша историята на Рита и прати охраната до банкомат.
Охранителят се върна с дебела пачка банкноти.
Костя и Рита не можаха да мигнат, вече бяха в луксозна вила с домакиня.
– Не сме ние богати. Каквото дадат, това ядем – намигна Костя на Рита.
Така живяха седмица.
Хванаха бандитите и се разбра – Марина знаела за богатия роднина на мъжа си и мечтаела да му вземе наследството.
Тя беше наела онези хора. На Рита ѝ предложиха работа във вилата и солидно възнаграждение.
– А какво ще стане с Костя? Не можем да го оставим – каза тя на Игнат.
– Можете да го осиновите. Само така ще е в безопасност.
– Но аз нямам мъж, нито жилище…
– Тогава се омъжете за мен. Формално, разбира се. Тогава и няма да работите – моята съпруга трябва да си почива.
Игнат веднага хареса Рита и реши, че фиктивният брак е добър повод да я опознае.
– Съгласи се – помоли Костя.
– Аз съм много самостоятелен, няма да създавам проблеми.
Момчето беше уморено. Най-после съдбата му се усмихна. С Рита можеше да се сприятели, а Игнат беше надежден.
За първи път в живота му се появиха хора, на които можеше да разчита.
След година цялата болница гъмжеше от клюки:
– Вижте само как тази Рита си уреди живота! Навреме се раздели с мъжа си, явно отдавна е познавала богаташа. Лъжеше, че бракът е фиктивен, а коремът ѝ расте!
– Успокойте се вече! – опитваше се да ги усмири Зина. – Рита намери щастието – заслужи го!
Но хората роптаеха. Някаква селянка умело хванала богаташ, а те не са по-лоши!
Игор съвсем се пропи. Дойде пиян на операция, точно когато дойде комисия.
Уволниха го. Добре че Роман го взе поне за санитар.
А Марина успя да изхарчи всичките им спестявания.
Майка му, като разбра, че синът ѝ се е хванал с измамница, го изгони.
Сега живееше по приятели, посягаше към бутилката.
– Завистта и злобата водят към пропаст – обясняваше Зина. Но дали Игор слушаше?
А Маргарита разцъфтя – не можеш да я познаеш.
Очакваше момиченце, раждането беше близо. Съпругът ѝ я гледаше като съкровище.
Има го женското щастие. Понякога идва неочаквано – чрез изпитания и загуби.
Но ако сърцето остане добро, ако човек не изгуби вярата в по-доброто – щастието винаги намира пътя.
