– Льоша, имам страхотни новини!
Видя ли съобщението ми? – извика тя радостно, втурвайки се в апартамента.
– Льоша, къде си?! – извика още веднъж с притеснение.
В отговор се чу рязка, напрегната кашлица от банята.
– Льоша, какво ти е? – Маргарита отвори широко вратата.
– Да, получих го…
Чувствам се ужасно, – промърмори Алексей, избърсвайки потта от челото си и държейки се за корема, докато излизаше.
– Жалко, успях да намеря горещи оферти за Тайланд за уикенда… – каза тя с досада.
– Ще видим как ще се чувствам, – измърмори съпругът ѝ и се тръшна на дивана.
Цяла вечер Маргарита не се отдели от него: носеше чай, проверяваше му челото, завиваше го с одеяло – понякога това започваше да дразни Алексей.
– Добре, че си в отпуск, – прошепна тя, леко докосвайки с устни челото му.
– Ще си починеш, ще се възстановиш…
След няколко дни Алексей съобщи, че въпреки че му е малко по-добре, все още се чувства зле.
– Все още ли не си по-добре? – приближи се тя и седна до него на дивана.
– Не особено, – изстена той, тежко въздъхвайки.
– Донеси вода, от въпросите ми става още по-зле.
Докато Маргарита беше в кухнята, той бързо извади телефона си и изпрати съобщение, скривайки устройството преди тя да се върне.
– Мери ли си температурата? – попита тя, подавайки му чаша.
– Беше 37.5, – отговори той мрачно.
– Ще трябва да летиш сама…
– Как сама?
Не мога да те оставя, – учуди се съпругата му.
– Екскурзиите ще пропаднат, – промърмори той слабо.
– Лети, ще си починеш за двама ни.
Ще кажа на мама да ме наглежда.
– Не се чувствам добре да замина сама.
Ами ако ти стане по-зле? – Маргарита грижливо му оправи одеялото.
– Покани приятелка или сестра ти.
Нека не пропадат билетите. Ти заслужаваш почивка, а аз… не издържах.
Орязаха ми заплатата, и аз не го очаквах.
Не се наложи много убеждаване – Маргарита се съгласи и започна да се приготвя.
– Ще пътувам с Алина, тя е във възторг, – каза тя на мъжа си преди да тръгне.
– Приятна ви почивка, – отговори той с видимо удоволствие.
Маргарита беше заета с приготовленията и не забеляза как „болният“ се развесели.
На следващия ден сестра ѝ дойде да я вземе и тръгнаха към летището.
Щом вратата се затвори след нея, Алексей скочи и грабна телефона си.
– Не крещи! Писах ти, че още не мога да говоря!
Изпратих жена си в Тайланд, – прошепна той.
– Ние с теб летим за Турция.
Полетът е след пет часа. Ще се видим на входа на летището.
След като затвори, той започна трескаво да събира багажа си.
– Къде Марго е скрила шортите ми?! – изръмжа ядосано, преобръщайки гардероба.
Отне му час да се стегне, и от симптомите нямаше и следа.
Три часа по-късно вече се возеше с куфара в такси към летището.
На входа го чакаше стройна блондинка.
Щом видя Алексей, тя пусна куфара си и се втурна към него.
– Чакам от половин час! – укори го тя, приглаждайки косата си.
– Защо се бавиш?
Няма ли да закъснеем?
– Не, – намръщи се Алексей.
Не му харесваше, когато Милана започваше да мрънка.
Бяха се запознали само преди два месеца – Милана дойде на стаж в неговия отдел и веднага обърна внимание на добре изглеждащия, женен мъж.
Пръстенът не я притесни: тя настойчиво го ухажваше, и един ден Алексей се предаде.
Започна да се среща с нея тайно, защото Милана беше с пет години по-млада и го увличаше с енергията си.
Същия ден, в който Маргарита купи пакетите, Милана му съобщи за своята „гореща оферта“ – само няколко часа по-рано.
Тя го убеди да плати за пътуването, и Алексей започна да мисли как да се отърве от жена си.
Изведнъж му хрумна „гениална“ идея – да се престори на болен.
Имаше късмет – Маргарита се съгласи да замине с сестра си.
Алексей беше уверен, че всичко е измислено.
Той взе куфара на Милана и двамата влязоха в летището, изкачиха се на втория етаж и предадоха багажа.
– Е, добре ли изглеждам? – прошепна съблазнително Милана.
– Става, – измърмори той, досещайки се, че тя пак се тревожи за външния си вид.
– Сигурен ли си?
Онези две метли гледат към мен, – посочи тя с пръст.
Алексей се обърна машинално – и в същия миг изпусна куфара.
На десет метра стояха Маргарита и Алиса.
Очите им бяха приковани в Алексей и блондинката.
– Така ли се „разболяваш“, а? – студено каза Маргарита и се насочи стремително към него…
– А защо не отлетя? – изстреля Алексей първото, което му хрумна.
– Полетът беше забавен.
И знаеш ли, слава Богу!
Иначе нямаше да видя целия този цирк, – процеди Маргарита, пронизвайки го с леден поглед.
– А тя коя е?
– Просто позната, – промърмори Алексей, пребледнял.
– Скъпи, какво става? – намеси се Милана, надувайки устни и ефектно приглаждайки косата си.
– Това ли е още една, с горещи оферти?
– Това е съпругата ми, – отсече Маргарита.
– По-точно – вече бившата.
Алина, обявиха нашия полет, тръгваме! – каза тя и, хващайки сестра си за ръка, решително закрачи.
Алексей, моментално осъзнавайки мащаба на катастрофата и че вече няма смисъл да лъже, тежко въздъхна, хвана куфара и прошепна на Милана:
– До тук беше, прибирам се.
Забавлявай се сама.
Той се надяваше, че след почивката Маргарита ще се успокои и може би ще му прости.
Но всичко се случи иначе.
Щом прекрачи прага на апартамента, Маргарита веднага каза:
– Събирай си нещата и напусни.
Незабавно.
– Почакай, мога да обясня всичко! – опита се той да спечели време.
– Не ми трябва обяснение, – прекъсна го Маргарита със студен глас.
– Знаеш ли, веднъж чух добра фраза: „Не позволявай на ушите си да вярват в това, което очите ти не са видели.“
А аз видях всичко. Така че няма какво да обясняваш.
По интонацията Алексей разбра – това е краят.
Няколко часа по-късно той вече изнасяше куфара от апартамента и се отправяше да живее при майка си.
А месец по-късно бракът официално завърши с развод.
