Златна гривна и обеци, опаковани в кадифени кутийки, бяха подарък за свекървата, Ирина Павловна, която след една седмица имаше юбилей – седемдесет години.
Ева сама избра дизайна, съобразен със стар пръстен на свекървата.
Целият път обратно Ева си представяше колко ще се зарадва Ирина Павловна, но настроението беше развалено от обаждане от съпруга ѝ, Кирил.
– Здравей, скъпа.
Обадила се сестрата.
Отново се оплаква, че не вдигаш телефона.
Ева въздъхна.
Тя беше уморена от вечните претенции на золовката Марина, която я смяташе за лоша съпруга.
– Не, Кирил.
Няма да обсъждам това.
На последния рожден ден на Ирина Павловна тя представи моя подарък за свой!
– Помня, – тихо отговори Кирил.
– Ще поговоря с нея.
– Пак ли? Винаги обещаваш, но тя продължава да настройва цялото ти семейство срещу мен! – разговорът остави у Ева лошо предчувствие.
У дома Ева прибра бижутата в шкафа.
Вечерта някой позвъни на вратата.
На прага беше Марина.
– Кирил каза да взема резервните ключове от колата му.
Без покана влезе в кухнята и започна да пуска ехидни забележки.
– Не всички могат да бъдат бездетни кариеристки.
Някой трябва да продължава рода, – подигравателно каза тя, знаейки, че това е болезнена тема за Ева.
– Чух, че си купила подарък на майка ти.
Надявам се нещо достойно?
– Подарих ваза, която ти присвои, – припомни Ева.
Вземайки ключовете, Марина си тръгна и подхвърли: „Удивително как Кирил живее с теб.
Преди беше толкова весел.“
В деня на празника, пристигайки у родителите на Кирил, Ева остави чантата си без надзор за няколко минути.
Сърцето ѝ забърза, когато излезе да я провери – кутийката с бижутата липсваше.
На масата роднините обсъждаха слуховете, които разпространяваше Марина.
– Марина каза, че в Испания почти сте се разделили, – попита леля Вера.
– Не бяхме в Испания и при нас всичко е прекрасно, – отговори спокойно Ева.
Когато дойде време за подаръците, Марина стана, държейки в ръце малка кутийка.
– Майчице! Намерих нещо специално.
Ирина Павловна ахна, разопаковайки подаръка.
В кутийката лежеше златна гривна, а после Марина извади и обеци в комплект – същите, които Ева беше купила.
Марина се обърна към нея с триумфална усмивка.
– Ева, какво ще подариш на нашата майка?
Всички погледи се насочиха към Ева.
– Не съм забравила, – бавно стана тя.
Ева извади телефона си.
– Ирина Павловна, това е касовата бележка за покупката на златната гривна и обеците.
Точно тези, които Марина току-що ви подари.
В стаята настъпи тишина.
– Купих този комплект преди седмица.
Марина явно се възползва от случая, за да вземе моя подарък от чантата ми.
Това не е първият път.
Марина изскочи:
– Какви глупости говориш? Аз сама ги купих!
– На касовата бележка са дата и номерът на моята карта, – спокойно каза Ева.
– Кирил, знаеш, че Марина няма пари за такъв скъп подарък.
Ирина Павловна бавно свали гривната.
– Марина, искам да знам истината, – твърдо каза тя.
– Ти ли открадна подаръка на Ева?
– Защото го заслужаваш! – изкрещя Марина изведнъж през сълзи.
– Ти с образованието си, с квартирата и престижната работа! Толкова правилна! Успешна! А аз? Две деца и три развода! Всички те обичат, а аз… цял живот се чувствам неудачница.
Ирина Павловна стана и се приближи до дъщеря си.
– Марина, това не е оправдание.
Трябва да се извиниш на Ева.
Веднага.
– Прости, – тихо каза Марина.
– Аз… наистина взех твоя подарък.
И за всичко останало също прости.
Аз измислях всичко.
Кирил прегърна жена си.
Ирина Павловна взе гривната и обеците и ги подаде на Ева.
– Скъпа, искам да получа този прекрасен подарък от теб, – свекървата се усмихна мило.
Празникът продължи, но атмосферата се промени.
Сега роднините гледаха Ева с извинение.
Цяла следваща година Ирина Павловна носеше бижутата, подарени от Ева, почти без да ги сваля, с гордост разказвайки, че това е подарък от любимата ѝ снаха.
Марина постепенно се променяше.
Когато след година у Ева и Кирил се роди дъщеря, именно тя първа се втурна в родилния дом с огромен букет.
– Искам да бъда добра леля, – каза тя неловко усмихвайки се.
– Ако позволиш.
Ева погледна спящото си дете, после золовката.
– Разбира се, – отвърна с усмивка.
– Семейството е семейство…
