Виталик с майка си и сестра си решиха, че Света е глупачка и сама ще даде апартамента.
А когато не се получи — започнаха да душат с ръце, а не със съвест.
Ех, и семейство!
—Бебче, какво ще правиш там? В апартамента живее странно, необщително семейство.
Аз самият рядко влизам при тях, мътни са някакви.
По-добре си почини вкъщи, а аз сам ще отида, ще взема наема.
— Именно така мъжът започваше да уговаря Света всеки път, когато тя се канеше да провери апартамента на баба си.
По принцип грижата на Виталик за нея беше похвална.
Но твърде странно изглеждаше неговото пълно нежелание да я пуска в апартамента.
Освен това, Света забеляза странна закономерност.
Щом мъжът тръгнеше да взема наема от наемателите, на връщане винаги нещо му се случваше.
Я гума ще спука, я телефона ще изпусне много неудачно, я парите ще изгуби.
Сякаш някаква зла орис преследваше мъжа и не му позволяваше да занесе парите от наема у дома.
Апартаментът, заради който между съпрузите периодично пламваха скандали, Света беше получила преди няколко години, още преди брака.
Бабата, която живееше там последните години, го беше завещала на единствената си внучка.
След възрастната стопанка апартаментът имаше нужда от основен ремонт, за който Света просто нямаше пари.
Но и не искаше да го продава, защото мястото беше скъпо като спомен за баба ѝ.
В крайна сметка апартаментът стоя празен няколко години, докато Света не се омъжи.
Съпругът, огледал жилището, предложи да го ремонтират и отдават под наем, получавайки малък доход.
Света се съгласи.
Семейството живееше в апартамента на мъжа и младата жена не искаше да губи предбрачната си собственост.
Ремонтът се проточи почти година, през която на гости при Света често идваха свекървата и зълвата, все повдигайки тема за апартамента.
—Свет, не мислиш ли, че е по-добре да продадеш този апартамент? Защо да влагаш толкова пари? Той е стар! – учудваше се сестрата на Виталик, Олга.
—Не, не мисля така.
Той е в хубав район и с добър ремонт ще стане добра инвестиция, носеща стабилен доход.
– отвърна Света.
Отношенията ѝ със сестрата и майката на мъжа бяха доста напрегнати.
И двете не работеха, свикнали да живеят на гърба на бащата на Виталик, който беше организирал малък бизнес и издържаше семейството.
Бащата искаше да осигури жилище и на двете си деца, но нещастен случай го отне, преди да успее да изпълни замисъленото.
Собствен апартамент имаше само Виталик.
А у Олга се появи твърдото убеждение, че обещанието на баща ѝ вече трябва да изпълни по-големият брат.
—Виталик, помниш ли изобщо какво татко ми обеща? – Олга никога не обичаше предисловия.
—Помня.
Но при какво съм аз? Хайде, работи, вземи ипотека и си купи жилище! – свиваше рамене братът.
—Нормално! На теб апартаментче купиха, а аз трябва да печеля? Много справедливо! – Олга не смяташе да се предава лесно.
—Оля, фирмата на баща ни се оказа в големи дългове, които трябваше аз да погася.
Аз вложих много повече, отколкото струваше апартаментът ми.
Ако искаш, можеш и ти да поработиш в семейния бизнес, ще узнаеш през какво ми се наложи да мина.
Може пък и да го изправиш на крака и тогава ще можеш да изкараш не само за апартамент, но и за собствена къща.
—Че как! Няма да работя! Аз съм красива и успешна, такива не работят.
Мъжете са длъжни да ми купуват всичко и да харчат за мен пари.
Ще си намеря богат чичко и ще живея охолно.
Но не забравяй, апартамента пак си ми длъжен! Аз съм свикнала мъжете да си държат на думата.
—Засега такъв мъж съм само аз.
– измърмори Виталик, без да вдига глава от документите, – В общи линии, Олга, върви си у дома, щом вече нямаш добри идеи.
Не смятам да ти купувам нищо.
Но Олга и майка ѝ решиха да доизпитат Виталик.
И им дойде наум отлична идея, която никак не хареса на Светлана.
Щом ремонтът приключи, Виталик пусна обява, но няколко месеца тя само безуспешно теглеше пари по платени сайтове за наеми.
Подходящи наематели все не се намираха.
Я звъняха такива, които търсеха почти безплатен вариант, я такива, които искаха да живеят с деца и животни, а това Света не желаеше.
Минаха почти четири месеца, преди мъжът да съобщи на Света, че апартаментът е отдаден.
—О, колко хубаво! Трябва непременно да отида да се запозная с наемателите.
Какви хора са, интересно.
—Обикновена двойка.
Затворени, необщителни.
Работят от вкъщи, затова търсеха вариант по-близо до центъра.
—Е, и какво? Тъкмо искам да ги опозная по-добре.
Не са наели моя апартамент за месец.
– учуди Света нежеланието на мъжа да я пуска в апартамента.
Разбирайки, че жена му няма да се откаже, Виталик даде обещание, но изпълнението се проточи още няколко месеца.
Всеки път, когато Света искаше да види апартамента, мъжът намираше причина да не я вземе със себе си.
А ако решеше да отиде сама, просто не ѝ отваряха вратата.
Да вика полиция и да настоява да ѝ осигурят достъп изглеждаше неприлично, и Света ставаше все по-тревожна.
Когато мъжът измисли поредната глупава причина, поради която жена му не бива да посещава собствеността си, Света реши да действа.
Щом мъжът излезе от дома, тя тръгна след него.
Приятелка ѝ беше дала колата си, затова успя да стигне много бързо.
Качвайки се набързо на етажа, тя видя, че Виталик беше пуснат в апартамента от Олга, неговата сестра.
А това беше повече от странно, защото зълвата живееше с майка си и нямаше как да е в апартамента на Света.
И тогава жената сякаш беше простреляна.
Картината се нареди с удивителна яснота.
Очевидно мъжът беше настанил сестра си в апартамента на жена си.
Затова и плащанията вечно се „губеха“ или отиваха за „непредвиден ремонт“.
Но защо Виталик криеше това? Какво изобщо замисляха?
Света решително се насочи към вратата и почука.
—Виталик, Олга! Веднага отворете, видях ви! И се постарайте да измислите какво изобщо става тук! – Шпионските игри на мъжа и зълвата никак не се харесваха на младата жена.
Първо в апартамента беше абсолютно тихо, сякаш вътре за нещо се договаряха.
После Света чу нерешителни стъпки и звук от отключваща се брава.
—О, Светик, здравей! Как така си тук? Казах ти, не трябваше да идваш! Вече взех парите, сега ще си ходим.
– Мъжът се опита да отвори вратата така, че напълно да закрие отвора с тялото си и да не позволи на жена си да влезе или да види сестра му.
—Искам да разбера какво става тук? Защо вместо наематели тук живее Олга? Защо постоянно ми лъжеш, че парите от наемателите са изгубени или си ги похарчил? Каква е тази схема? – Света бутна мъжа и влезе в апартамента.
Влезе и не позна собственото си жилище.
Всичко, което беше правила тук: мебелите, дизайнът, беше изчезнало.
На мястото на ремонта, който тя сама беше проектирала и почти със собствените си ръце извършила, се беше появил някакъв безвкусен ужас, в който обаче имаше нещо познато.
Някъде вече беше виждала тези тежки червени завеси и „царските“ кресла със златна украса и резбовани крака.
Картината изплува в паметта ѝ и предизвика нова вълна на недоумение.
Точно такъв безвкусен ремонт беше виждала в дома на родителите на Виталик.
Майка му и сестра му наричаха това разкош, а това, което харесваше на Света – бедняшки квартал.
Гледайки неразбиращо мъжа си, Света не успя да получи обяснения, когато върху нея се нахвърли зълвата.
—За какво си дошла? Кой те е викал тук? Няма вече наематели.
Сега тук живее стопанката на апартамента.
Да, Виталик? Нали това е моят апартамент?
—Олга, престани да се държиш грубо.
Излез, трябва да поговорим.
– Изглеждаше, че мъжът толкова усърдно подбираше думите си за обяснение, че извивките в главата му влязоха в активно движение.
—Светик, мила, хайде да излезем на площадката, ще ти обясня всичко.
—О, не.
От моя апартамент никъде няма да изляза.
Постарай се да ми обясниш всичко тук.
—Зайче, разбираш ли.
Такова е положението.
Имаме си жилище.
Татко ми подари нашия апартамент някога.
А на Олга не успя.
Да ѝ купя жилище вече съм длъжен аз, като глава на семейството.
А в бизнеса ми, сама знаеш, не е толкова стабилно, за да правя големи разходи.
Затова си помислих – хайде да дадем твоя апартамент на Олга.
На теб все пак не ти е нужен.
А на нея ще ѝ е свой ъгъл.
По-точно, ще се сбъдне мечтата ѝ…
Няколко минути Света се опитваше да осмисли чутото, докато мъжът продължаваше.
—Майка и Олга имат мечта – да продадат всичко тук и да заминат по-близо до морето.
Сметнахме, че ако продадем родителската къща и твоя апартамент, ще излезе нужната сума.
Исках да ти кажа всичко тия дни, но ти сама разбра по-рано.
Е, ти нали не си против?
—Не съм против? Ти сериозно ли? Виталик, аз сега ще извикам полиция и ще изритам тази нахалница заедно с безвкусните ѝ царски кресла! Незабавно освободете жилището, иначе за себе си не отговарям! – Света искаше да потвърди думите си с действия.
Искаше да хване нещо от мебелите и да го изхвърли през прозореца.
Но Олга реагира доста агресивно.
Приближавайки се плътно до снаха си, тя хвана Света за шията и я притисна към стената, постепенно стискайки пръстите си и спирайки достъпа на въздух.
—Незабавно? Иначе какво? Какво ще ми направиш? Полиция ще викаш? Хайде, пробвай! Имам познати в такива среди, за които дори не си мечтала! След като сама прехвърлиш жилището на мен, още и ще ми останеш длъжна.
Искаш ли? За мен това е дреболия! Затова не ти препоръчвам да се мяташ и да пречиш на плановете ми.
Утре отиваме при нотариус, разбра ли?
На Света ѝ се стори, че пред очите ѝ премина целият ѝ живот.
Тя разбираше, че най-важното сега е да се измъкне от този кошмар и да стигне до полицията.
Въпреки хвалбите на Олга, „познати“ в правоохранителните органи имаха не само те.
Света обеща всичко, което изискваше зълвата, и се втурна към изхода, щом тя отпусна хватката.
През онази нощ тя остана у приятелка, а сутринта отиде в полицията и подаде жалба срещу сестрата на мъжа си, обвинявайки я в изнудване, заплахи за живота и физическо насилие.
През цялото време, докато Света не беше у дома, мъжът се опитваше да ѝ се обади, но тя не вдигаше телефона.
До нотариалната кантора Света отиде не сама.
Олга и нейният ухажор бяха задържани за изясняване на обстоятелствата, а Виталик сам призна, че едва не е станал участник в измамническо завладяване на имот.
След месец Света получи свидетелство за развод.
Тя се премести в своя апартамент веднага, сменяйки ключалките и изхвърляйки мебелите и текстила на Олга на сметището.
Почти половин година ѝ трябваше, за да приведе жилището в ред, но разбитите нерви изискваха много повече време за възстановяване.
Виталик и сестра му признаха вината си и бяха принудени да изплатят на Света обезщетение за морални щети.
Повече жената не се срещна с това семейство…
