Тежкият хамбарен катинар лежеше в крайпътния прах.
Дебелата метална скоба беше грубо прерязана, а по идеалната рулонна морава се виждаха дълбоки следи от автомобилни гуми.
Олга изгаси двигателя на кросоувъра и през отворения прозорец веднага нахлу острата миризма на евтина течност за разпалване и на нещо силно прегоряло на огъня.
Тя бавно слезе от колата.
Чакълът сухо изхрущя под маратонките ѝ.
На нейна територия се случваше нещо невъобразимо.
До грижливо подстриганите храсти хвойна бяха накриво опънати три огромни брезентови палатки.
На верандата, която Олга беше проектирала лично, някой беше разместил дървените маси.
Около тях седеше пъстра тълпа непознати хора.
От преносима колонка се дереше дрезгав шансон.
Четири чужди деца тичаха около лехата със сортови хортензии, безмилостно чупейки крехките клонки.
А в центъра на цялото това великолепие, като кралица на имен ден, седеше свекървата.
Тамара Василиевна размахваше чаша сухо червено вино и високо разказваше някаква история.
До огромен чужд мангал се суетеше Денис, законният съпруг на Олга.
Той ловко обръщаше шишовете, изтръсквайки пепелта направо върху декоративните плочки.
Имението беше останало на Олга преди пет години, когато любимата ѝ леля Нина си отиде от този свят.
За Олга това не беше просто дом, а лично убежище.
Тя сама беше шлайфала тук дъските, избирала текстила и засаждала живия плет.
В началото Денис се радваше на къщата извън града.
Но интересът му се свеждаше до шумни събирания с приятели.
Когато жена му го помоли да не превръща вилата в проходен двор, той се нацупи.
А след това се включи Тамара Василиевна.
Свекървата бързо разбра, че имението е отлично място за безплатни срещи с приятелките ѝ.
След като веднъж Олга завари на своята веранда чужди жени, тя мълчаливо извика майстор и смени всички ключалки.
Тогава Денис крещя, че тя не уважава семейството му.
Тамара Василиевна театрално се хващаше за лявата страна на гърдите.
Но Олга стоеше на своето: без нейно присъствие на парцела няма да има никого.
Изглеждаше, че са се разбрали.
До миналия вторник, когато Денис подхвърли на вечеря:
— Слушай, мама покани тук роднини от Урал.
Ще дойдат около петнадесет души.
Ще ги настаним на вилата, ще опънем палатки.
Нали са семейство!
Тогава Олга отговори направо: „Отмени този цирк.“
Мъжът ѝ избухна и отиде да нощува при майка си, а Олга прекара половин ден, звънейки на всички роднини, които намери в бележника му, с предупреждението: имението е затворено.
Но те все пак дойдоха.
Прерязаха катинара и се разположиха като у дома си.
Олга мина покрай дъвчещата тълпа.
Роднините започнаха да млъкват, изпращайки я с предпазливи погледи.
Денис изпусна пластмасова чиния.
— Ол… а ти защо дойде?
Нали трябваше да работиш в града.
Тя пренебрегна мъжа си.
Качи се по стъпалата и бутна входната врата.
Светлата изтривалка в антрето беше стъпкана с мръсни обувки.
В кухнята, върху плота от изкуствен камък, някой беше рязал пушен колбас направо без дъска, оставяйки дълбоки драскотини.
До мивката се трупаше планина от мазни съдове.
Олга влезе в спалнята.
На леглото ѝ, направо върху скъпото ленено покривало, лежаха нечии пътни чанти.
На възглавницата спеше непознато дете, стискайки в ръка отхапана праскова.
Лепкавият сок вече беше попил в светлата калъфка.
Пръстите на Олга здраво стиснаха връзката ключове в джоба на якето ѝ.
Тя беше вложила душата си в този дом, а те го бяха превърнали в гарова нощувалня.
Олга се върна обратно на верандата.
Някой вече беше изключил шансона.
Петнадесет души напрегнато гледаха стопанката.
— Е, здравей, Олечка — Тамара Василиевна опъна фалшива усмивка.
— Решихме да ти направим изненада.
Защо земята да пустее напразно?
Олга обходи с поглед масите с огризки, стъпканата морава и счупените цветя.
— „Пак сте дошли да почивате на аванта?
Е, няма да стане!“ — заяви тя високо, отсичайки всяка дума.
— Обадих се на всеки от вас.
Предупредих всеки, че къщата е затворена.
Зад масата тежко се изправи набит мъж в разтегната тениска.
Това беше същият чичо Коля от Урал.
— Чуй, стопанке.
Защо повишаваш тон? — каза той, подпирайки ръце на хълбоците си.
— Ние дойдохме при Денис, той ни разреши.
Ти не си тук някаква господарка, че да гониш роднини от прага.
— Денис тук е никой.
Имението е на мое име — Олга премести поглед към мъжа си.
— Имате точно десет минути да съберете партакешите си.
След десет минути викам полиция.
Ще подам сигнал за прерязан катинар и незаконно проникване в частен имот.
Камерите на къщата са записали всичко.
В тълпата се чу недоволно бръмчене.
Пълна жена в шарена лятна рокля, леля Рая, разпери ръце:
— Ти съвсем съвест нямаш!
Ние сме от път, децата са изморени!
Къде да отидем сега?
— Оля, стига ме излагаш пред семейството! — Денис пристъпи плътно към нея.
Лицето му се покри с червени петна.
— Никой никъде няма да ходи.
Оставаме за уикенда.
Влез в къщата и се успокой.
— Десет минути, Денис.
Времето тече.
— А сега млъкни! — изрева той и рязко вдигна ръка, сякаш възнамеряваше или да я хване за рамото, или да я отблъсне.
Олга не зачака.
Тя инстинктивно се отклони от летящата към нея ръка и с всички сили блъсна мъжа си с длани в гърдите.
Денис залитна.
Подметките на маратонките му се плъзнаха по плочките, мазни от разлятата марината.
Той размаха ръце и полетя назад с гръб право в разперен храст паркови рози.
Бодливите клони с трясък се затвориха над него.
— Ей!
Извадете ме! — завика той от храстите.
Тамара Василиевна пронизително изкрещя и се хвърли към лехата.
Чичо Коля стисна юмруци и тръгна към Олга.
— Е, това вече е краят, много умна се оказа, сама си го изпроси.
Олга не помръдна от мястото си.
Тя само отстъпи крачка встрани, към стената на къщата, където се намираше незабележимо метално табло.
Отвори резето и със сила завъртя главния ключ на промишлената система за автоматично поливане.
В тръбите се разнесе силен трясък.
По целия участък от земята изскочиха пластмасови дюзи.
Мощни, шибащи струи ледена артезианска вода удариха едновременно във всички посоки.
Налягането беше толкова силно, че пластмасовите чаши бяха отвяни от масите.
Водата се изля върху отворените палатки, мигновено измокряйки оставените вътре спални чували и чанти с дрехи.
Въглените в мангала силно засъскаха, обгръщайки верандата в облак гъста сива пара.
Нарязаният хляб се превърна в лепкава каша за секунди.
Гостите с викове скочиха от местата си.
Леденият душ ги обля от главата до петите.
Децата изпищяха и побягнаха към колите.
Жените, подхлъзвайки се по мократа трева, се опитваха да извадят вещите си от наводнените палатки.
— Изключи го!
Полудя ли, изключи го! — крещеше леля Рая, опитвайки се да прикрие главата си с размекнат картонен поднос.
Олга стоеше под сухия навес на покрива и спокойно гледаше суматохата.
— Казах, че ще извикам полиция след десет минути.
А поливането ще изключа, когато последната кола излезе през портата.
Мокър до кости, Денис се измъкна от розите, силно омачкан от бодливите клони.
От него водата се стичаше на потоци.
— Развеждам се с теб!
Чуваш ли?! — крещеше той, надвиквайки шума на водата.
— Няма да живея с такава мегера!
— И още днес ще си вземеш вещите от моя апартамент — равномерно отговори Олга.
На парцела цареше хаос.
Хората вече не спореха.
Мокри, премръзнали и озлобени, те мачкаха вещите си, тъпчеха ги в багажниците и бързо се качваха по колите.
Тамара Василиевна се опита да извика нещо през отворения прозорец, но струята от най-близкия разпръсквач удари право в стъклото и я накара бързо да натисне бутона за вдигане на прозореца.
След седем минути последната кола с превъртане на гумите изскочи на черния път.
Олга се приближи до таблото и завъртя ключа.
Водните струи спаднаха.
Настъпи тишина, нарушавана само от звука на капки, падащи от листата.
Тя обиколи разгромения участък.
Развалената морава, разкиснатият безпорядък, драскотините по плота в къщата.
Предстоеше ѝ основно почистване и смяна на катинара.
Но вътре в нея нямаше нито капка съжаление.
В душата ѝ най-накрая стана удивително тихо и спокойно.
В понеделник сутринта Олга подаде заявление.
Денис се опита да вдигне скандал в кабинета на юриста, изисквайки да се разделят спестяванията, но бързо се срина, когато му напомниха, че всички недвижими имоти са били купени преди брака.
Наложи му се да се премести в затрупания с вещи двустаен апартамент на майка си.
След половин година общи познати разказаха, че животът на бившия ѝ съпруг се превърнал в непрекъснато изпитание.
Тамара Василиевна започнала да изисква денонощно внимание, манипулирайки го със здравословното си състояние всеки път, когато синът ѝ се опитвал да се задържи след работа или да се срещне с приятели.
За нови връзки не можело и дума да става — свекървата виртуозно се избавяла от всяка жена, която се появявала на хоризонта.
Денис останал да слугува на единствения човек, когото избрал да защитава онзи ден.
А Олга нае майстори, възстанови портата и си взе огромен златист ретривър на име Бархан.
Всеки уикенд тя идваше в своето имение, запарваше силно кафе и сядаше в креслото на верандата.
В дома ѝ влизаха само онези, които тя самата канеше.
И тя знаеше със сигурност: никой повече няма да посмее да нахлуе в живота ѝ без разрешение.
