Слънчев май приканваше на разходка.
През едва пробудените лепкави листа на дърветата пробиваха топли лъчи.
Въздухът, който още вчера беше хладен и пронизващ, се изпълни с аромат на люляк.
Искаше се да дишаш с пълни гърди, да се усмихваш на минувачите и да не мислиш за нищо друго освен за настъпващото лято.
Именно такова безгрижно изглеждаше сутринта и за Олег.
Вчерашното парти в чест на повишението беше успешно.
Въпреки това той празнуваше сам, горд и самотен.
Вече дванадесет години.
Олег се приближи до прозореца.
От апартамента му на двадесет и петия етаж се откриваше зашеметяваща гледка към града.
Като играчки, долу шетаха коли.
Хората, бързащи по своите задачи, приличаха на мравки.
През дванадесетте години Олег постигна много.
Станал успешен бизнесмен, купил апартамент в елитен квартал.
Най-сетне можеше да си позволи пътувания и скъпи коли.
Но, гледайки събуждащия се град, Олег изведнъж се улови на необичайна мисъл.
Все пак му липсваше нещо.
Нещо много важно.
Опита се да прогонва това болезнено чувство.
„Всички тези сантименталности са остатъци от миналото“, мърмореше си Олег и отиде към кухнята.
Сварил силно кафе и включи телевизора.
С безразличие започна да превърта каналите, докато не попадна на репортаж за детски фестивал.
На екрана радостно скачаха деца в ярки костюми.
Горди родители снимаха представлението с телефоните си.
И тогава нещо прониза сърцето му.
Като светкавица, пронизваща сърцето.
Преди дванадесет години той също беше на такъв фестивал.
Със съпругата си и сина си.
Синът му вече трябваше да учи в университета.
Олег все още помнеше този ден.
Мишка, така старателно четеше стихче от сцената.
Запинаваше се, бъркаше думите.
А щастливата Света седеше до него и го гледаше с нежност.
После Олег срещна друга жена.
Красива, успешна, властна.
И нещо в него сякаш се промени.
Целия живот се чувстваше обикновен човек.
Майка му винаги му казваше, че не трябва да се отличава.
Трябва да бъде като всички останали.
Затова избра жена без амбиции.
Света беше доста тиха, работеше като учителка.
Всичко, което тя искаше от живота, беше просто уют в семейството.
И Олег също се опитваше да се убеди в това.
Но после в живота му дойде Кристина…
Тя беше пълната противоположност на Света.
Кристина работеше в маркетинг, беше душата на всяка компания.
Лесно очароваше хората и плетеше интриги толкова естествено, колкото сутрин пиеше кафе.
Олег се запозна с нея на бизнес вечеря.
Кристина го порази с увереността си и остър ум.
И, трябва да се признае, с открития си флирт.
До Света Олег винаги се чувстваше малко неудобно.
Все едно техният тих семеен пристан му беше тесен.
Кристина, обратно, стимулираше амбициите му.
Хвалеше бизнес усета му, подхвърляше идеи.
И го запознаваше с нужните хора.
Олег цъфтеше пред очите.
Все едно се събуди от дълъг сън.
Чувстваше, че с Кристина може да достигне невиждани висоти.
Разбира се, Света забелязваше всичко.
Първо плахо го разпитваше.
После, когато мълчанието стана невъзможно, започна сцени на ревност.
И когато видя, че Олег разглежда снимки на Кристина в социалните мрежи, не издържа.
— Обичаш ли я? — извика тя.
— Не говори глупости, — раздразнено отговори Олег. — Просто е бизнес партньор.
Но в дълбочина на душата знаеше, че лъже себе си и Света.
Кристина изпълваше всички негови мисли.
Тя умело играеше с егоизма му.
Хранеше желанието му да бъде успешен, значим.
Олег се чувстваше като герой в завладяващ роман.
Беше му омръзнало да бъде изморен от ежедневието съпруг и баща.
Раздялата със Света беше болезнена.
Тя плачеше, умоляваше го да се размисли.
Казваше, че Олег разрушава семейството.
Не трябва да лишава сина си от баща.
Но той остана непреклонен.
Кристина го убеди, че семейството е товар.
Че го дърпа надолу.
Всичко това е лудост.
И за истинската любов трябва да се рискува.
И той рискува…
Заради Кристина Олег остави всичко. Жена си, сина си.
Стабилна, макар и не много доходна работа.
Той се потопи изцяло в нов бизнес проект, който Кристина предложи.
Работеха по 12 часа на ден, почти живееха в офиса.
Олег се чувстваше на предела, но беше щастлив.
Беше нужен.
Търсен.
Успешен.
И всичко се получи.
Компанията навлезе на международния пазар.
Парите течаха като река.
Купи луксозен апартамент в центъра на града.
Разбира се, скъп автомобил.
Станал редовен гост на светски събития.
Но най-важното — успя да докаже на всички, а най-вече на себе си, че струва нещо.
На Света превеждаше пари всеки месец.
Понякога дори звънеше, интересуваше се от живота на сина.
Но Света отговаряше студено, стараейки се да намали разговора до минимум.
С времето повикванията спряха.
Олег си повтаряше, че при Света всичко е наред.
Все пак, тя се справяше и без него.
И ето, на върха на успеха, Кристина го напусна.
Без скандали, без обяснения.
Просто събра багажа и замина.
По-късно Олег научи, че е отишла при негов конкурент.
По-млад и по-богат.
Светът се срути за един миг.
Той остана сам.
С огромен апартамент, скъп автомобил.
Приходен бизнес.
И празнота вътре.
Той предаде семейството.
За жена, която го използваше.
Олег отпи от изстиналото кафе и погледна екрана.
Фестивалът отдавна беше свършил.
Започна някаква глупава комедия.
Олег изключи телевизора и въздъхна.
Какво беше направил?
Взе телефона, отвори списъка с контакти.
Дълго гледаше номера на Света, но не посмя да се обади.
Изключи телефона и го хвърли на дивана.
Какво би казал? „Здравей, това е Олег. Преди 12 години си тръгнах от вас сина. Искаш ли да обядваме?“
Той се приближи до прозореца.
Навън светеше слънце, деца играеха футбол.
На пейка седеше млада двойка.
Прегърнати, двамата си гледаха в очите.
Олег отклони поглед.
Изведнъж осъзна, че би дал всички тези години.
Цялото богатство и успеха.
Само за да бъде на мястото на този младеж.
Да прегърне Света, да поеме аромата на косата ѝ.
Да види Мишка, препъвайки се, да тича към него.
И да го вика „Тате!“.
Не.
Трябваше спешно да се откъсне.
Може би да се разходи в парка?
Да поеме чист въздух.
Може би това би помогнало да прогони потискащите мисли.
Слезе в подземния гараж, седна в скъпата си кола.
Автомобилът безшумно излезе на улицата.
Свърна към парка.
Тук нямаше много хора.
Прохладата малко го успокои.
Той излезе от колата и тръгна по алеята.
В главата му се въртяха откъси от фрази от миналото.
„Ти всичко съсипа!“.
„Мишка пита защо татко не идва.“
„Ще съжаляваш!“
Изведнъж Олег спря.
Малко по-нататък, на пейка, видя позната фигура.
Света!
Тя почти не се беше променила.
До нея, свита, седеше момче.
Мишка!
Толкова порасна.
Никак не приличаше на онова пухкаво бебе, което Олег носеше на рамо.
Олег направи крачка напред.
Сърцето му бешено туптеше в гърдите.
— Здравей, Миша, — гласът на Олег прозвуча дрезгаво и неуверено.
Синът му мълчеше и се обърна настрани.
Света се обърна.
На лицето ѝ се изписа цял калейдоскоп от емоции.
— Олег?
— Разхождах се… Видях ви. Реших да се поздравим, — Олег изведнъж осъзна, че не знае къде да сложи ръцете си.
Миша, без да каже и дума, стана и тръгна по алеята.
Света го изпрати с поглед.
— Света, прости ми. Толкова болка ви причиних.
— Ох, стига вече, Олег. Мина толкова време. А ти как си? Щастлив ли си?
— Не, — отговори Олег без да се замисля.
— Ами твоята… онази…
— Кристина? Кристина си тръгна.
— Ясно.
Пауза.
— Свет… Нека поправим всичко.
Света се усмихна иронично.
— Какво да поправяме, Олег? Стига с миналото.
— Тя стана от пейката и нагласи чантата си на рамото.
— Трябва да тръгвам. Очакват ме.
— Света, почакай, — прошепна Олег и я хвана за ръката.
— Пусни ме, Олег.
Той бързо разтвори пръстите си.
— Прости ми.
— Трябва да вървя.
В този момент от дъното на алеята се чу мъжки глас:
— Света? Къде си?
Олег и Света се обърнаха.
Към тях вървеше мъж.
— Идвам! — отвърна Света.
Олег позна този мъж.
Художникът, с когото Света се запозна преди няколко години.
Значи те…
Мъжът погледна подозрително към Олег.
— Кой е това? — попита.
Света въздъхна.
— Олег.
— Олег? — намръщи се мъжът. — Същият Олег?
Света кимна.
— Ясно, — каза кратко мъжът. — Трябва да тръгваме. Миша ни чака.
Той прегърна Света през раменете и те поеха по алеята.
Олег ги гледаше, докато не се скриха от погледа му.
В очите му напираха сълзи.
Слънчевият майски ден сега изглеждаше сив и безрадостен.
