Аркадий се метеше из просторното си бюро като див звяр в тясна клетка, не намирайки си място.
Всичко се случи наведнъж, сякаш някой горе искаше да го изпита.
Като подигравка, законът на подлостта отново показа своя жесток лик — всичко, което можеше да се обърка, се обърка именно така.
И то в най-неподходящия момент.
Само преди седмица той се раздели с Алиса, с която живя три години.
Да, те не просто се срещаха — живееха заедно, деляха покрив, храна, бит…
На пръв поглед изглеждаше, че между тях има истинска любов или поне стабилна връзка.
Тя беше млада, красива, с безупречна външност — сякаш модел от корицата на списание.
За бизнесмен от неговото ниво такава спътница изглеждаше идеална.
Поне така той мислеше преди. Но сега разбираше, че се е объркал.
Въпреки това красотата беше само празна обвивка.
Вътре — нито капка интелект, нито намек за интерес към книги или самоусъвършенстване.
Може би това не е изненадващо — защото половината от неговите познати предприемачи също се обграждаха с жени от този тип: красиви, но повърхностни.
Само малцина сред тях могат да се похвалят със съпруги, способни да мислят стратегически и да помагат в бизнеса.
Аркадий се оказа сред онези, на които не им е провървяло.
Но това не беше най-страшното. Оказа се, че Алиса не само е глупава, но и предателка.
Докато той работеше до изнемога, за да им осигури живота заедно, тя намери утеха в лицето на шофьора.
Просто невероятно е как може да си толкова егоистична и безпринципна.
Мислите да ги накаже и двамата се появяваха, но Аркадий бързо разбра, че времената са се променили.
Той се ограничи до това да ги изгони извън града, като им заплаши:
„Ако още веднъж ме срещнете, сами си го търсите.“ Но тази болка все още го гореше отвътре.
Днес, когато още не беше успял да се възстанови от личната трагедия, бизнесът му се изправи пред реална заплаха.
Банката, която създаваше с години, беше нападната от конкуренти, които очевидно искаха да я погълнат цялата.
Въпреки че структурата на банката беше доста устойчива, без нови инвестиции нещата можеха да поемат катастрофален обрат.
Загубите бяха неизбежни и техният мащаб можеше да бъде толкова голям, че дори е страшно да си го представиш.
И ето че точно днес — именно днес! — беше насрочена среща с потенциални инвеститори.
Това беше ключов момент, който можеше да реши съдбата на цялото предприятие.
Но се оказа, че главният от тези инвеститори, некой Мигел, буквално е обсебен от семейните ценности.
Ако Аркадий дойде сам, сделката ще пропадне.
Изискването му беше двойка, желателно във връзка или поне представяща се за такава.
Без това няма доверие, няма сътрудничество.
Тази новина беше истински удар за Аркадий. Кого да вземе със себе си?
Обмисляше всички свои познати жени, но нито една не пасваше.
Дори ако се съгласят, после ще е трудно да се отърве от тях — парите правят мъжа твърде привлекателен в очите им.
Трябваше му временно решение, актьорска игра за няколко часа. Без сериозни ангажименти, без последствия.
Погледна часовника — вече беше почти пет следобед. Най-подходящото време да действа.
В офиса почти не остана никой. Излезе в главната зала — там седяха две операторки, и двете над четиридесет, с уморени лица, натоварени с грижи за семейството и дома.
В счетоводството беше Анна Фьодоровна, опитна, но вече на възраст. Кой още?.. Ах, да, чистачката!
Мисълта му се стори абсурдна. Наистина ли ще трябва да помоли за помощ жената, която чисти в офиса?
Но други варианти нямаше. Върна се в кабинета, вече започна да губи надежда, когато телефонът му иззвъня.
Обаждаше се Кирил — стар приятел и началник на охраната.
– Здрасти! Намери ли някого?
– Не, по дяволите. Няма кого да взема.
– Жалко. Оказва се, че Мигел има син… знаеш, не е на правия път.
– И какво?
– Сега бащата категорично е против нетрадиционните отношения. Трябва на срещата да има мъж и жена. Поне като двойка.
– Е, това вече! Каква ситуация…
– Аркаша, не разчитай само на него. Този човек наистина може да те изведе нагоре. Тогава ще забравиш всички проблеми.
– Разбирам! Но какво да правя?!
– Имаш три часа. Намери някого, плати. Решавай!
Аркадий захвърли телефона на масата, чувствайки се объркан. Какво да прави? Къде да намери жена за толкова кратко време?
Изскочи от кабинета и почти се сблъска с чистачката, която тъкмо приключваше работа.
– Как се казваш?
– Лилия…
– Ела с мен, бързо!
Влетя обратно в кабинета, а момичето го последва.
– Махни кърпата.
Лилия послушно го направи. От раменете ѝ се плъзна тежка плитка и Аркадий дори леко се учуди — беше много красива.
– Завърти се.
Момичето се обърна уплашено. Имаше хубава фигура, а изражението ѝ беше умно, замислено.
– Искаш ли да изкараш месечна заплата за една вечер?
Лилия се изчерви:
– За кого ме смяташ?!
Аркадий се засмя:
– Не се притеснявай! Имам предвид нещо съвсем друго. Трябва ми жена, която да изиграе ролята на моя приятелка на важна бизнес среща. Колкото по-добре играеш – толкова повече ще получиш. След това можеш да си тръгнеш.
Момичето се замисли за миг:
– И това ли е всичко?
– И това е всичко. После си свободна.
– А какво ще правя с външния си вид? – посочи спортния си костюм.
– Ще подготвим всичко. Облечи се, ще те оправим – ще се справим. Съгласна ли си?
Тя кимна. Аркадий набра Кирил:
– Киро, къде си? Вземи Лиля от мен. Имаше два часа да я направите истинска дама – да я срешете, облечете, гримирате. Като цяло – всичко необходимо.
– Ще стане, не се притеснявай! Сестра ми има салон за красота, така че веднага ще отидем там.
Десет минути по-късно кабинетът се освободи. Аркадий се потопи в документите, преглеждайки внимателно всеки пункт, готвейки се за срещата.
Толкова се увлече, че не забеляза как е минало времето.
Събуди се едва когато скърца вратата и се чу гласът на Кирил:
– Откъде намери тази перла?
Аркадий се обърна и се вцепени. Пред него стоеше съвсем различна Лиля.
Косата й, събрана в големи къдрици, падаше до кръста.
Тъмносинята рокля откриваше едното рамо и подчертаваше фигурата й. Очите й сияеха с някаква особена дълбочина.
– Това… кой е?
– Как „кой“? Лиля!
– Не може да бъде… Хайде, тръгваме. По пътя ще ти разкажа всичко, което трябва да знаеш. Само се постарай да говориш малко и да не се набиваш на очи.
Момичето кимна. Тръгнаха към изхода. По пътя Аркадий подробно обясни ситуацията:
– Представяй се като моя годеница. Планираме сватба, но още не сме определили дата, защото чакаме баба ми да може да дойде.
– Вашата баба?
– Не, нека бъде твоя. Добре. Най-важното – не се захващай в разговори, не привличай внимание.
Кирил, който шофираше, изведнъж попита:
– Лиля, омъжена ли си?
– Не. Уча.
– И работиш ли?
– Разбира се.
– С какво… се занимаваш? Тоест… няма значение! Може би имаш свободен вечер? Можем да отидем на кино или на кафе.
Лиля се усмихна:
– В момента имам сесия. Все още не знам.
Аркадий усети странно раздразнение в себе си. Защо Кирил флиртува с нея? Той остро каза:
– Киро, гледай пътя!
– Разбрах, шефе!
Аркадий се намръщи – мразеше да го наричат така.
Когато влязоха в ресторанта, Аркадий внезапно си помисли: знае ли Лиля етикета?
Защото ако не знае как да яде правилно, всичко ще се провали!
Но вече беше късно за притеснения – трябвало е да мисли по-рано.
Италианците вече ги чакаха. След размяна на любезности всички седнаха на масата.
Мигел, главният инвеститор, с интерес погледна Лиля и през преводача каза:
– Вие сте невероятно красива! Толкова необичайно е да видиш естествена красота сред изкуствените.
Лиля се усмихна:
– Благодаря, вие сте много мили.
– Аз трябва да ви благодаря. Аркадий, наистина имате късмет!
Аркадий се напрегна вътрешно. Наблюдаваше всяко движение на момичето, но тя се държеше естествено, грациозно и уверено.
После започна деловата част. Мигел заговори на италиански, без да позволява превод на думите.
Аркадий не разбираше нито дума, но забеляза как италианците започнаха да се намръщват.
Явно се съмняваха в искреността му.
Лиля разбра какво става и тихо отвърна на Мигел:
– Извинете ни… особено моя годеник. Имам много строго възпитание и го помолих да не проявява чувства на публично място. Чувствам се неудобно…
Мигел се учуди:
– Говорите италиански?
– Да, но никога не съм казвала това на Аркадий. Мъжете не обичат, когато жените знаят повече.
– Вие сте чудесно момиче! И току-що помогнахте на вашето момче да сключи сделка. Това е заради вашето общо бъдеще!
Италианският бизнесмен протегна ръка и сделката бе подписана. Аркадий видя как настроението на Мигел се промени.
Той разбра, че благодарение на Лиля всичко е минало успешно, но не знаеше подробности.
По пътя към вкъщи Аркадий попита:
– Какво им каза?
– Обясних, че не проявявате чувства на публично място, защото аз така помолих. Заради строгото ми семейство.
– Значи ме спаси?
– Може би.
Пред дома на Лиля Аркадий й даде много повече пари, отколкото обеща. Тя беше учудена.
– Това е прекалено много!
– Нормално. Ако не беше ти… Е, сега мога ли да те прегърна?
Той я прегърна, но направи това твърде свободно. Лиля се измъкна и му удари шамар:
– Това не беше в нашия договор!
Тя си тръгна, оставяйки Аркадий в недоумение.
На следващия ден Аркадий дойде у тях — с лекар. Плати лечението на майка й в най-добрия център в града.
– Много ви благодарим! Ние никога не бихме събрали толкова!
– Лиля, нека отдъхнем заедно. Например на ски курорт. Обещавам – отделни стаи. Просто да се отпуснем. Отдавна не съм почивал с умна жена.
Тя се усмихна:
– Винаги съм мечтала да карам ски през лятото…
Година по-късно се ожениха.
