Напразно дойде на юбилея ми.
— Мамо, само без сцени.
Татко ще дойде с Алина, това е неговото семейство.
Имаш юбилей, петдесет години, дръж се според възрастта си — мъдро и достойно.
Моят двадесет и осем годишен син Алексей оправи възела на вратовръзката си и ме погледна с лека снизходителност.
— Е, какво от това, че е с млада? — добави Льоша, виждайки, че мълча.
— Мамо, татко все пак е мъж, а ти защо ставаш за смях на хората?
Наела си апартамент, тичаш по фитнеси… Приеми възрастта си спокойно.
— Льошенка, — отпих внимателно от минералната вода, за да не размажа червилото си с цвят на вино.
— На моята възраст сцени се правят само заради лоша работа на червата.
А за достойнството ми не се тревожи, то е застраховано.
Преди три години бившият ми съпруг Василий си тръгна при секретарката Алина.
Тръгна си класически, пошло, като взе със себе си не само „мъжката чест“, но и общия ни тристаен апартамент с колата.
Като предвидлив човек, Вася още по време на брака беше записал всички големи покупки на старата си майка, която после благополучно му направи дарение.
Юристът после ми обясни сухо: подареното по закон не се дели.
А аз стоях в кабинета му и разбирах, че доверието между нас се беше разделило прекрасно — наполовина, само че на мен в крайна сметка ми се падна напълно празната половина.
Аз, главна счетоводителка в голяма фирма, години наред влагах заплатата си в „общия казан“, без да искам разписки.
А когато Вася си тръгваше, синът ми дълбокомислено изрече, че баща му трябва да гради нов живот, а аз трябва да му изляза насреща.
Не започнах да ридая до прозореца, прегърнала фикуса.
Направих си изводите.
Наех хубав двустаен апартамент по-близо до работа, купих си карта за фитнес, обнових гардероба си и за първи път от тридесет години започнах да харча парите си изключително за себе си.
Вратите на банкетната зала на ресторанта се отвориха с патетично скърцане.
На прага се появи Василий.
За три години неговата „втора младост“ леко се беше поизносила.
Коремът му уверено висеше над колана, а започващата плешивина беше грижливо прикрита с причесване настрани.
До него тежко се отпусна на стол двадесет и пет годишната Алина, бременна с второто дете.
Изглеждаше просто като много уморена жена, върху която внезапно се беше стоварило твърде много „женско щастие“.
— Танюша! — Василий разпери ръце толкова широко, сякаш се канеше да прегърне целия ресторант.
— Е, честита петдесетгодишнина!
Изглеждаш… бодро!
Браво, държиш се.
— Здравей, Вася.
Благодаря, че намери време между плащането на издръжка и купуването на памперси, — усмихнах се с най-светската от всичките си усмивки.
Василий се настани на масата като стопанин, като измести училищната ми приятелка Нина.
— Знаеш ли, Таня, — започна бившият ми съпруг с тона на опитен гуру, докато си наливаше коняк.
— На нашата възраст най-важното е правилното хранене и балансът на енергиите.
Сега изучавам ведически практики.
Мъжът се храни с енергията на космоса, а жената — с енергията на земята.
Затова започнах да спя по-добре и да се подмладявам пред очите на всички.
— Вася, спиш по-добре, защото Алина излиза с едногодишния ви син в кухнята, за да не ти пречи, — отбелязах спокойно.
— А твоята „енергия на космоса“ е обикновено хъркане от трета степен.
Трябва да отидеш при сомнолог, преди апнеята да ти докара инсулт.
Василий почервеня, а бузите му започнаха леко да треперят.
— Винаги си била приземена, жлъчна жена! — изсумтя той, като се наду като стар самовар, на който са забравили да лъснат стените преди панаира.
В този момент вратите на залата отново се отвориха.
Към нашата маса с уверена крачка се приближи Артьом.
Моят фитнес треньор.
Беше на тридесет и осем, стегнат, спокоен, с хубаво сако върху поло.
— Извинявай, забавих се, — Артьом се наведе и леко ме целуна по бузата, като остави на масата малка кутийка с подарък.
— Честит рожден ден, Таня.
На приятелката ми Нина ѝ падна маслина от устата.
Василий се задави с коняка.
— Мамо… кой е този? — изцеди Льоша.
— Това е Артьом, — невъзмутимо подадох менюто на мъжа.
— Сядай, Тьома.
Тук тъкмо обсъждат как правилно да се остарява.
Започна предсказуем пинг-понг.
— Татяна, това шега ли е? — изсъска Василий през масата, забравил за ведическите практики.
— Момче от фитнеса?
Ти с всичкия си ли си?
Разбираш ли как изглежда това отстрани?
Скоро ще имаш внуци!
— Вася, — погледнах ласкаво бившия си съпруг.
— Когато ти на четиридесет и девет отиде при Алина, която беше на двадесет и две, ишиасът ти не те смущаваше.
И статусът на дядо също.
Защо тогава моите петдесет и неговите тридесет и осем предизвикват у теб такъв морален спазъм?
— Това е различно! — намеси се синът ми Алексей, гледайки предано баща си.
— Мамо, ти си зряла жена!
Защо влачиш този тип след себе си?
Той е с теб заради парите!
Алфонс!
Той се облегна на стола с толкова обиден вид, сякаш лично бях бръкнала в касичката му.
Артьом леко повдигна вежда, готвейки се да отговори, но аз нежно докоснах ръката му.
Това беше моята партия.
— Льошенка, — гласът ми стана тих, но на масата се възцари звънка тишина.
— Алфонс е човек, който живее за сметка на чужди ресурси.
И щом вече заговорихме за пари…
Преместих поглед към бившия си съпруг.
Василий някак изведнъж се стегна и спря да дъвче.
— Вася, ти днес не си дошъл, за да ме поздравиш за юбилея ми.
Или по-точно, не само за това.
— Какви ги говориш, Таня? — бившият ми съпруг се опита да изобрази праведен гняв, но очите му започнаха да шарят.
— Цялата минала седмица ми късаше телефона, — говорех равномерно, наслаждавайки се на всяка дума.
— Строителната ти фирма е затънала в дългове, данъчните заплашват с проверка.
И ти ме помоли „по стар спомен, заради сина ни“ да направя пълен одит на счетоводството ти.
Безплатно, разбира се.
Каза: „Нали не сме чужди хора, Танюша“.
Алина рязко се обърна към мъжа си.
— Вася?
Какви данъчни?
Ти каза, че всичко при нас е прекрасно и че просто отиваш да уважиш майката на сина си!
— Затвори си устата, Алина! — изрева Василий, сваляйки маската на благия гуру.
Лицето му се покри с червени петна.
— Таня, защо пред нея… Това не е разговор за телефон, мислех, че ще седнем и ще обсъдим като възрастни хора!
— Ние и обсъждаме, Вася, — усмихнах се.
— Така че моят отговор е не.
Безплатното счетоводство, безплатното готвене и обслужването на твоите интереси приключиха преди три години заедно с брака ни.
Искаш одит — часът ми струва пет хиляди рубли.
Но за теб, за съжаление, няма място в графика ми.
Василий скочи, едва не събаряйки чашата.
В очите му вече нямаше снизхождение — само чиста, безсилна злоба на човек, на когото са избили последното столче на контрола изпод краката.
— На кого си притрябвала ти! — изсъска той, пръскайки слюнка.
— Стара, озлобена баба!
Мислиш, че си си намерила някакъв мускулест тип и животът ти се е наредил?!
Ще те зареже след година!
Да вървим, Аля!
Той хвана за лакътя изплашената, пребледняла Алина и я дръпна към изхода.
Забрави да се сбогува, забрави своя „статус“, просто избяга, като силно тръшна вратата.
Синът ми седеше с наведена глава, хипнотизирайки вилицата.
— Мамо… защо толкова жестоко?
Татко наистина имаше нужда от помощ…
— Льоша, — налях си малко вино.
— Запомни едно нещо: когато хората плюят в кладенеца, трябва да са готови за това, че водата в него ще свърши.
Моята вода за вас свърши.
Сега всеки плаща за себе си.
Артьом мълчаливо вдигна чашата си и я чукна в моята.
В очите му имаше спокойно уважение — онова същото, което не може да се купи с никакви апартаменти.
Отпих глътка.
Вътре беше тихо и невероятно леко.
Най-накрая окончателно изнесох боклука от биографията си.
И тази вечер беше изцяло моя.
