Наташа седна.
И помоли всички останали да станат.
— Прислугата не сяда на масата! — гръмко заяви Тамара Илининична.
В залата мигновено стана задушно.
Миризмата на чеснова салата, пушен колбас и чужд евтин парфюм се смеси в тежка буца.
Два дни не се отделях от печката.
Мъжът ми Вадим празнуваше четиридесетия си рожден ден.
През всички тези дни той старателно събираше сили на дивана, докато аз миех апартамента и мъкнех торби от супермаркета.
А сега около старата разтегателна маса седеше цяла орда от негови роднини.
И когато аз, свалила мократа престилка, се опитах да седна на свободен стол, пред всички ми посочиха моето място.
Мълчаливо се приближих до масата, преместих нечия мръсна салфетка и седнах.
Скръстих ръце пред себе си.
Челюстта на чичо Миша застина с парче печено месо.
Звънна вилица.
— Вадик! — изписка свекървата.
— Чуваш ли какво си позволява тази храненица?
Вразуми си жената!
Тук ни натякват всеки залък!
Вадим сви глава в раменете си.
Слузест страхливец.
Той забиваше поглед в празната чиния, а после изсъска през зъби:
— Рита, какви са тези истерии?
Излагаш ме пред леля Валя.
Отивай в кухнята, още трябва да се изнесе топлото ястие.
Извадих телефона от джоба на дънките си.
Отключих екрана.
— Значи така.
Топло ястие няма да има.
Тамара Илининична изсумтя:
— Я виж ти, намерила се стопанка!
В чужда къща права ще търси!
Ние тук ремонт правихме, Вадик е регистриран тук!
— Тамара Илининична, на двора е двадесет и шеста година — погледнах я спокойно.
— Отворете портала за държавни услуги или поръчайте извлечение от имотния регистър.
Апартаментът е купен от мен преди брака.
Това, че сте се събрали да купите на синчето си линолеум за коридора, не ви дава право на собственост.
А всичко това — посочих с ръка масата — е купено с моята заплата.
Свекървата скочи.
— Как смееш!
Вадик, тръгваме си!
Нека се задави със собствения си колбас!
Само че никой не тръгна никъде.
Роднините се смутиха, явно не желаеха да се откажат от безплатното пиене.
Вадим започна да се изчервява.
— Мамо, седни.
Рита, веднага се извини на майка ми.
Разваляш ми празника.
— Празник? — отворих банковото приложение.
— Вадим, помниш ли, че за утре сме резервирали вила със сауна за твоите приятели?
Четиридесет хиляди аванс.
От моята карта.
Натиснах бутона „Отмени резервацията“.
Екранът премигна със зелена отметка.
— Готово.
Отмених я.
Парите ще се върнат в сметката ми в рамките на едно денонощие.
А сега фокус номер две.
Станах, отидох в кухнята и се върнах с плътен черен чувал за боклук.
Приближих се до масата, хванах края на покривката и заедно с чинията, върху която лежеше скъпото месно плато, пометох храната в чувала.
След нея полетя и купата със салата.
Фаянсът иззвънтя.
Роднините подскочиха от столовете.
— Болна ли си?! — изрева мъжът ми, опитвайки се да ми хване ръката.
— Напуснах работа.
Прислугата вече не работи — рязко издърпах ръката си.
— Юбилеят приключи.
Навън.
Това вече не беше словесен спор.
Празникът беше физически унищожен.
Никой не рискува да спори с жена, която хладнокръвно изхвърля собствената си храна в боклука.
Леля Валя първа грабна чантата си и повлече едрия си мъж към антрето.
След нея тръгнаха и останалите.
Настроението на трапезата се изпари заедно с парчетата смачкан домат върху паркета.
Тамара Илининична навличаше палтото си с такава ярост, сякаш искаше да откъсне копчетата.
— Наш крак повече няма да стъпи тук!
Психопатка! — изплю тя вече от стълбището.
Вратата се затръшна.
В апартамента стана тихо.
Вадим стоеше насред разгромената зала.
— Ти изобщо осъзнаваш ли какво направи?
Унизи ме пред цялата рода!
Как ще ги гледам в очите сега?
Отново взех телефона.
Отворих приложението за държавни услуги.
— Точно сега подавам молба за развод, Вадик.
Без деца ще ни разведат бързо.
Имаш точно един месец да си намериш квартира под наем.
А тази нощ спиш на дивана.
— Да бе, сега! — озъби се той.
— Никъде няма да ходя!
— Тогава утре викам майстор и сменям ключалките, докато си на работа.
А вещите ти ще заминат на сметището след тази салата.
Хвърлих чувала с боклука в краката му.
Отидох в кухнята, налях си минерална вода и отпих голяма глътка.
Вкусно.
И изведнъж стана толкова леко да дишам.
Никога не се опитвайте да доказвате правотата си на наглеци с дълги увещания.
Те разбират само езика на твърдите действия и удара по джоба.
Изгоних този търтей и нито веднъж не съжалих.
