— Това ще бъде мечтаната почивка! – уверяваше Мия още преди месец нейният съпруг Антон.
— Цели две седмици в луксозен хотел на първа линия.
Нали толкова отдавна мечтаехме за това.
Игор каза, че сега могат да се намерят горещи оферти на съвсем смешна цена.
— Но ти знаеш, че съм затрупана с работа, — оплака се младата жена.
— Прибирам се вкъщи само за да преспя.
Нямам време да търся почивки.
— Остави това на мен! – заяви Антон.
— А ти завърши всички задачи на работа.
Нали ми имаш доверие?
Разбира се, на Мия ѝ се искаше да вярва на съпруга си, въпреки че я терзаеха смътни съмнения.
Но лично Антон не се интересуваше от тях.
Мия по принцип имаше навика да се съмнява винаги и във всичко.
Дори когато ставаше дума за най-близките хора.
И за това си имаше причини.
Но Антон разказваше толкова примамливо, както само той умееше, че Мия неволно се заслуша.
Пред очите ѝ веднага се появиха пъстри картини на безгрижния юг.
Трудохоличката Мия си спомни, че не е била в отпуск вече три години.
— Добре, заеми се с това, — отговори тя за радост на Антон.
И съпругът ѝ радостно потри ръце.
Игор, за когото спомена, беше по-големият му брат.
Мъжът притежаваше несъмнен талант да намира всякакви оферти и отстъпки, които наистина позволяваха да се спести значително.
За Мия това не беше от значение — тя не изпитваше затруднения с парите.
Но за съпруга ѝ Антон това беше важно.
Мия тогава дори не подозираше какво е намислил Антон.
А мъжът дори не предполагаше как ще се обърне срещу него собствената му идея.
Той просто започна активна подготовка за почивката, а Мия продължи работата си.
Бракът на Мия и Антон беше истинско въплъщение на мезальянс.
Покойният баща на младата жена до самия ден на раждането на съпругата си беше сигурен, че ще се роди момче.
Дори резултатите от ехографа не можеха да го разубедят.
Работата е там, че своя род покойният Михаил Степанович наричаше „Спарта“.
Такъв беше обичаят — от поколение на поколение се раждаха само момчета, а жените идваха само като съпруги, за да раждат отново синове.
И изведнъж се роди момиче — за изумление на всички роднини.
Раждането беше тежко, и майката на Мия, Надежда Викторовна, не можеше да има повече деца.
В началото Михаил Степанович се разстрои, но после реши, че така е дори по-интересно.
Още повече че момичето растеше като истински палавник, заобиколена от братовчеди и чичовци — нямаше как да бъде другояче.
Освен това Мия беше таткова дъщеря.
Михаил Степанович още през 90-те основал малък бизнес, който развивал постепенно и предпазливо, без да пести от консултанти.
И малкото му предприятие постепенно се разраснало до доста голяма фирма.
Мия била запозната с делата на баща си още от ранна възраст.
У момичето ясно се проявили способности в икономиката и финансите.
Михаил Степанович починал, когато дъщеря му била едва на 19 години.
Наистина е удивително как толкова млада жена успя да се справи с хищниците, насочили се към създаденото от баща ѝ.
И тя успя — разбира се, не без помощта на добри бащини приятели.
Мия стана една от най-младите ръководителки на голямо предприятие.
Но ако в бизнеса и управлението тя бързо си отгледа „акулски зъби“, в личните отношения беше съвсем наивна.
Докато нейните връстници ходеха по срещи, тя четеше книги по икономика и седеше до баща си с бюджети, договори и сметки.
Тя видя Антон случайно в коридора на собствената си фирма.
Мия не се занимаваше с наемането на персонал и не познаваше служителите на по-ниско ниво.
Тя самата не можеше да разбере с какво я е впечатлил този мъж.
Мия просто не можеше да откъсне поглед от него.
Антон също забеляза симпатичното момиче, което го наблюдаваше, и се приближи до нея.
— Здрасти, и ти ли работиш тук? – попита той непринудено.
— Ами, да — отвърна Мия, решавайки да влезе в играта.
— Аз съм ви сисадмин — представи се Антон. — А ти?
— Аз се занимавам с различни неща тук — уклончиво отговори тя.
Антон реши, че Мия е обикновена стажантка, и тя не възрази.
Той я покани на среща, а Мия прие.
Срещаха се една седмица, винаги извън офиса, и Мия се влюбваше все повече.
През цялото това време успяваше да скрие от Антон коя всъщност е.
Истината излезе наяве случайно, когато някой я повика в коридора по име и бащино име и започна да обсъжда важни въпроси пред Антон.
Антон беше шокиран, а Мия – разстроена.
Тя се страхуваше, че ще го загуби.
Дълго изясняваха отношенията си и накрая стигнаха до извода, че любовта не се интересува от социалното неравенство.
И Антон се премести в луксозния апартамент на Мия.
Младата и неопитна жена, изживяваща първата си любов, не се притесняваше, че с времето Антон се настани удобно в дома ѝ и с удоволствие
използва благата, които тогава тя изкарваше.
Скоро той ѝ предложи брак и тя се съгласи.
Сватбата също плати тя.
И на това важно за нея тържество се случи неприятен инцидент.
Майка ѝ, Надежда Викторовна, дойде не сама, а с кавалер, доста по-млад от нея.
Майка и дъщеря и преди не бяха особено близки, а последните години почти не общуваха.
И изведнъж това.
Като вмъкване трябва да се каже, че в ресторанта, където беше сватбеното тържество, на стената висеше портрет на Михаил Степанович.
На Мия ѝ се искаше поне така баща ѝ да бъде част от толкова важен момент в живота ѝ.
Присъствието на чужд мъж до майка ѝ разгневи булката.
— Мамо, какво означава това? – нахвърли се тя на Надежда Викторовна. — Полудя ли?
— Какво има? – учуди се Надежда Викторовна. — Дъще, баща ти вече го няма. А животът продължава.
Тогава Мия нареди на охраната на ресторанта да изведе кавалера, а обидената Надежда Викторовна си тръгна след него.
След седмица започна да звъни на дъщеря си и да се оплаква, че ѝ е съсипала живота.
— Нямам с какво да живея, разбираш ли? – крещеше Надежда Викторовна. — След баща ти ми останаха само стотинки. А Вадик се грижеше за мен.
Мия изпита угризения и започна редовно да изпраща пари на майка си.
После разбра, че младият ѝ любовник не си е отишъл и че те живеят добре с майка ѝ на нейните пари.
Младата жена прекрати финансирането и прекъсна всички отношения с майка си.
Тя преживя тежко това, което смяташе за предателство.
И единственият човек, който я подкрепи тогава, беше Антон.
— Постъпи правилно — казваше той, прегръщайки плачещата си съпруга. — Помни, че имаш мен. Никога няма да те оставя.
Идеята за мечтаната ваканция хрумна на Антон месец след споменатите събития.
Скоро той поднесе на съпругата си две почивки, а след това показа в Интернет хотела, в който ще отседнат.
Мия се въодушеви.
Колкото по-близо беше датата на отпътуване, толкова повече я обгръщаше сладко вълнение.
Истината е, че на летището се оказа, че в дуета Мия и Антон се е включил и трети – майката на Антон, Полина Петровна.
През цялото време на семейния им живот тя не се беше намесвала, и това напълно устройваше Мия.
И изведнъж стана ясно, че Полина Петровна ще пътува с тях.
— Мия, помислих си, че това е чудесна възможност вие с мама да се опознаете по-добре — заяви младоженецът.
— И тя не е почивала никъде от години.
Шокираната Мия отведе съпруга си настрани.
— Защо не ме предупреди предварително? – възмути се тя.
— Скъпа, не знаех, че ще реагираш така.
Извини ме, исках да зарадвам двете най-важни жени в живота си.
Нямам никой по-близък от вас.
Добре, ще кажа на мама, че няма да лети.
Думите на съпруга прорязаха сърцето на Мия, а самият Антон в този момент изглеждаше напълно объркан и тя омекна.
— Добре, нека лети — каза тя.
— Но занапред – никакви изненади.
През целия полет Полина Петровна беше самата любезност.
И на Мия дори ѝ се стори, че напразно е избухнала.
Може би със свекърва си наистина могат да се разберат.
Дълбоко в душата си момичето силно изпитваше липсата на майка си.
Още първата вечер в курорта тримата отидоха на вечеря в ресторант.
Полина Петровна и Антон поръчаха най-скъпите ястия и вино.
Когато сервитьорът донесе сметката, Антон и майка му погледнаха Мия очаквателно.
— Скъпа, сервитьорът чака.
Мия плати, а в стаята Антон превантивно укроти възмущението на съпругата си още в зародиш.
— Направи впечатление на мама — каза той възхитено.
— Не всяка жена е способна на такъв жест.
Знаеш, живеем във времена на консуматорки.
Мия отново се успокои.
Антон имаше някакво магическо влияние върху съпругата си.
На следващия ден Полина Петровна, в най-мила си манера, предложи на снаха си да се разходят из местните бутици.
Тя си избра няколко рокли, шапка и чанта и отиде на касата, за да плати.
— Какво става? – объркано попита Полина Петровна, гледайки телефона си.
— Какво има? – попита Мия, приближавайки се до свекърва си.
— Не разбирам — отговори тя объркано.
— Нещо не е наред със сметката ми.
Сякаш е блокирана.
Трябва спешно да се обадя в банката.
И тогава Мия плати вместо свекърва си.
После дойде кафенето, след това магазинът за сувенири и рибният ресторант.
Вечерта между Мия и Антон в стаята се проведе неприятен разговор.
— Не ми харесва това — каза съпругата.
— Ако майка ти е видяла, че сметката ѝ е блокирана, защо ме завлече още в ресторанта и магазина? Нима си мисли, че аз ще ѝ финансирам
цялото пътуване?
— Мисля, че мама не е разбрала правилно ситуацията, — каза Антон, видимо помрачен.
— Ще поговоря с нея.
Разговорът се състоя късно вечерта, а Мия вече се готвеше за сън, когато Антон тръгна да се разправя с майка си.
Мия не можеше да заспи.
Сякаш водена от инстинкт, тя стана от леглото и отиде до стаята на свекърва си.
След като се увери, че в коридора няма никой, тя допря ухо до вратата.
— Ти сам каза, че може да се дои, — чу се недоволният глас на свекървата.
— Защо жена ти изведнъж реши да се бунтува? Или мисли, че си с нея от голяма любов?
— Мамо, просто започна прекалено остро, — отвърна Антон.
— Ето какво.
Тя има няколко карти.
Ще взема внимателно една, чийто ПИН знам.
Можеш да я ползваш, за да не отиде почивката на вятъра.
А аз ще подготвя Мия да приеме ролята на донорка…
Мия бързо се върна в стаята си.
С голямо усилие потисна треперенето и лудото биене на сърцето.
Когато Антон се върна, тя се престори, че спи.
На сутринта съпругът съобщи на Мия, че сам ще придружи майка си до бутика, а после ще се върне.
Той не знаеше, че жена му вече е сменила обратния си билет.
Щом Антон си тръгна, тя събра багажа и се премести в друг хотел, където да изчака полета си.
Антон се обади след час.
— Защо картата ти вече не работи, Мия? На мама ѝ трябват пари, — заяви той.
Мия мълчаливо блокира номера на съпруга си.
Тя пътуваше с такси към летището, а по бузите ѝ се стичаха сълзи от болка и обида.
Толкова много я беше боляло само след смъртта на баща ѝ.
Мия още не знаеше, че след година ще срещне любовта на живота си — човек от нейния свят, с когото ще живее дълъг и щастлив живот.
Сега болеше ужасно, но тя знаеше, че ще издържи.
Защото беше таткова дъщеря.
