Лера се прибираше вкъщи след среща, потънала в тежки мисли.
Не очакваше, че Иван ще ѝ предложи брак точно днес.
Постъпката му я разтърси — тя все още не можеше да му даде ясен отговор.
Сърцето ѝ се свиваше от тревога: ами ако пак сгреши? Раните от скорошния развод още не бяха заздравели.
Не беше ли твърде рано за нов брак? Искаше да говори с майка си, да чуе нейното мнение.
Не беше ли всичко това прибързано?
Първоначално Лера се съгласи да се среща с Иван само с една цел — да се опита да се върне към нормалния живот и да забрави за съпруга си, който предаде доверието ѝ.
А сега — сватба? Не се ли случваше всичко прекалено бързо?
Да, знаеше, че Иван отдавна изпитва чувства към нея, но това истинска любов ли беше… или наистина я обичаше?
А тя ще може ли някога да го обикне? Въпросите се въртяха в главата ѝ и не ѝ даваха покой.
Спря се пред вратата, протегна ръка към звънеца, но — както винаги — той мълчеше.
Колко пъти вече го бяха ремонтирали — безполезно.
Послуша малко, после почука, но никой не ѝ отговори. Навярно вкъщи гледаха сериал. Не искаше да пречи.
Лера извади ключа — винаги имаше достъп до апартамента на майка си за всеки случай.
При болест или извънредна ситуация. Когато влезе тихо, чу гласове от хола.
При майка ѝ беше дошла приятелка — Нина Василиевна, майката на Иван.
За миг Лера се канеше да си тръгне, за да не пречи, но нещо я накара да се закове на място.
— Надявам се всичко да се получи, Анечка! Най-накрая децата ни ще се насочат към брак. Точно както го планирахме — казваше Нина Василиевна.
Сърцето ѝ се сви. Значи вече всичко знаят…
Защо Иван така бързаше да разкаже за предложението, дори без да знае дали Лера ще го приеме?
— Просто съм щастлива — отговори майка ѝ.
— Когато се омъжи за онзи Пашка, щях да полудея. Нито семейство има, нито положение. Завършил някакво училище.
Казваше, че се обичат, но достатъчна ли е само любовта, за да създадеш семейство? Винаги съм желала най-доброто за Лера. А с Ваня ще бъде в сигурни ръце.
Нина се засмя тихо и каза нещо на шепот, но Лера не го чу.
Тя се приближи внимателно, стараейки се да не скърца подът.
— Ваня е отговорно момче. Лера е умна, красива, грижовна. Ще ми бъде добра снаха. Особено сега, когато получи такова наследство от баща си.
Много се страхувах, че синът ми ще си намери някоя авантюристка, която ще го използва заради парите му. Но Лера е съвсем различна. Добре, че си дадоха шанс.
„Наследство?“ — проблесна в ума на Лера.
Не знаеше нищо за това. В главата ѝ започнаха да се нареждат откъслечни спомени.
Още в училище майките им казваха, че биха искали да ги видят заедно, но после майка ѝ сама я разубеждаваше да се вижда с Иван:
„Той няма нищо. Студент е. Трябва ти осигурен човек.“
Тогава Лера започна да се отдалечава от Ваня. Скоро срещна Павел, влюби се… и беше предадена.
Сега излизаше, че причината за раздялата с Павел може да е била съвсем различна.
На Иван не му се налагаше да доказва нищо, защото Лера вече беше свободна. И всичко това — заради изгода?
— Трябваше да направя много, за да се раздели Лера с онзи Паша. Беше луда по него. Надявам се Ваня да я оцени и да не я нарани. Не напразно хвърлих толкова усилия.
Сърцето на Лера заби учестено. Не можеше да влезе сега — трябваше да чуе още.
Ами ако Павел изобщо не ѝ беше изневерил? Как ще го погледне в очите? Как ще обясни поведението си?
Нали собствените ѝ очи бяха видели друга жена с него…
Но ако всичко беше инсценировка, на кого тогава може да вярва?
И най-важното — може ли да вярва на собствената си майка? Сълзи напълниха очите ѝ.
Един счупен звънец и решението да влезе с ключа ѝ разкриха ужасяваща истина.
— Ти си страхотна, Анечка! Без теб нямаше да стане. Но нека това си остане между нас. Няма да казваме на никого колко добре беше планирано всичко.
Сега децата ще са заедно и ние ще сме спокойни. Ваня винаги е обичал Лера. Толкова беше щастлив, че ѝ направи предложение! А ти мислиш ли, че тя вече се е съгласила?
— Ако му откаже, аз лично ще я накарам да се съгласи. Какво има да се мисли? Не се тревожи, всичко ще бъде наред.
Вече стигнах до крайности — напих зетя и му подложих друга жена. Сега ще довърша започнатото.
Лера залитна, сякаш я бяха ударили с нещо тежко. Светът се срина в миг, превръщайки се в бездънна тъмнина.
Собствената ѝ майка… любимият човек… Предадоха я, излъгаха я и дори не съжаляваха.
Лера си спомни как страдаше след развода, как искаше да сложи край на живота си.
Спомни си как Павел плачеше, молейки я да го изслуша и да му прости.
А тя не можеше. Считаше, че е видяла всичко със собствените си очи.
Тогава, онази вечер, Лера остана при майка си, защото трябваше да дойде техник за счупения звънец.
Чака дълго, но никой не дойде. Майка ѝ се обади — каза, че е повикала такси и скоро ще се върне.
Лера се прибра вкъщи и завари съпруга си с друга.
Не можеше да повярва, но фактите бяха прекалено явни. А сега се оказа — това било инсценировка.
Майка ѝ организирала всичко това, за да разруши брака ѝ с цел изгода.
Заради наследството на Иван. Ако не беше то, нищо нямаше да се случи.
Тя и Павел щяха да бъдат заедно, щастливи.
Горещи сълзи потекоха по бузите ѝ. Лера пое дълбоко дъх и влезе в хола.
Анна Ивановна и Нина Васильевна подскочиха от изненада.
По лицето на Лера веднага разбраха: беше чула всичко.
— Лера, защо сама си отключи вратата? Звънецът не работи, но можеше да почукаш! — опита се майка ѝ да поеме контрол над ситуацията.
— Дойдох за съвет, мамо… — гласът на Лера едва се чуваше.
— Иван ми предложи брак. Исках да попитам дали не е твърде рано да се съглася. Към кого да се обърна, ако не към теб — човекът, на когото винаги съм вярвала?
Анна Ивановна протегна ръка към дъщеря си, но Лера отстъпи, поклащайки глава:
— Не ми трябват нежности. Отговорът се намери сам. Благодаря за помощта. Надявам се, че се гордеете със себе си.
С всяка дума сърцето ѝ се късаше, но тя не спря. Обърна се и излезе.
Майка ѝ тръгна след нея, опитвайки се да обясни, но какво можеше да каже? Всичко беше ясно.
Анна Ивановна умишлено е инсценирала изневярата, за да съсипе семейството и да събере Лера с Иван.
Как Лера се прибра у дома — не помнеше. Апартаментът я посрещна със студ и празнота.
Тя се хвърли на леглото и се разплака, спомняйки си погледа на Павел — пълен с болка и любов.
Как да му каже истината? Как да поиска прошка, ако той вече не иска да я чуе?
Майка ѝ не спираше да звъни, но Лера я помоли да я остави на мира.
Разочарованието беше непоносимо. Майка ѝ беше действала само заради печалба.
Ако не беше наследството на Иван, никога нямаше да се опитва да ги събере.
И двете жени постъпиха подло, а децата пострадаха.
Лера ѝ съчувстваше на Иван, но нямаше да се омъжи за него.
Обади му се и ясно заяви, че няма да отвърне на чувствата му. Не влизаше в подробности — нямаше сили.
Няколко дни Лера се колебаеше между желанието да набере номера на Павел и страха да не чуе студен отказ.
Накрая, събрала кураж, чу само: „Абонатът е извън обхват.“
Глупаво беше да се надява, че я е чакал през цялото това време.
Бяха минали шест месеца. Тя го беше отблъснала отново и отново.
Може би вече имаше друга? В завода, където работеше Павел, Лера разбра, че е напуснал.
— Намери ли си друга? — попита тя Владик, най-добрия му приятел.
— Как би могъл, като обичаше само теб? Не. Просто реши да замине на север, да работи на смени.
Каза, че така по-лесно ще забрави. Но постоянно се интересува как си, дали някой те е виждал.
Лера сграбчи ръцете на Владик:
— Кажи ми къде е заминал. Трябва да го намеря. Трябва да поискам прошка.
Влад ѝ даде адреса и Лера веднага купи билет. Облече се топло и тръгна на път.
На летището, едва минала през турникетите, се хвърли в обятията на Павел.
Той я прегърна силно, без да крие сълзите си от радост.
Много остана неизказано, но сега бяха заедно. Заедно. И си обещаха, че никой повече няма да ги раздели.
Сгрешиха, повярваха на злобни интриги, но намериха сили да разберат истината и да се върнат един към друг.
Павел не ѝ се сърдеше. Той я обичаше и беше готов да започнат отначало.
Повече няма да позволят на никого да се меси в живота им.
Само доверие, само диалог — и вечна любов, която издържа изпитанието.
