Станах самотна майка на 19 години.
Как стигнах дотам е история, която ще разкажа по-късно.
Сега ще започна с Дейвид — мъж, който влезе в живота ми и ми показа какво е да обичаш и да бъдеш обичан.
Мога смело да кажа, че той ме обичаше безгранично.
Но той също така ме счупи по начини, за които не знаех, че човешкият дух може да бъде пречупен.
Чувството да бъда в центъра на неговото внимание беше прекрасно, докато всичко не се вкисна.
Когато се запознахме, работех като временна служителка.
Получавах работи със шестмесечни договори.
След като един договор приключеше, преминавах към следващата работа.
Именно на една от тези работи пътищата ни се пресекоха.
И той беше борец като мен.
При тази конкретна работа неговият договор приключи преди моя.
Следващата работа, която намери, го отведе в друг град.
Дотогава вече бяхме станали близки.
Той ме посещаваше в почивните си дни, въпреки че не печелеше много.
Когато моят договор приключи, нямах такъв късмет.
Борех се да си намеря нова работа.
За щастие, Дейвид винаги ми носеше нещо за пазаруване, когато ме посещаваше — точно толкова, колкото да оцелеем с дъщеря ми още няколко дни.
С времето той каза, че няма смисъл аз и дъщеря ми да живеем толкова далеч от него, особено след като наемът (700 Ksh) ставаше тежест.
„Искам да се преместиш при мен“, предложи той.
Любовта беше нова.
Всичко между нас беше розово, въпреки предизвикателствата.
Идеята да живея с него ми се струваше добра.
Събрах багажа си и се преместих с дъщеря ми в неговия град и дом.
Дейвид се грижеше за нас.
Записа дъщеря ми в училище и направи всичко, което можеше, за да оцелеем.
Любовният ни живот беше добър.
Поне така мислех в началото.
Единственият ми проблем с него беше интимността.
Искаше я често.
Не можех просто да му я давам.
Заради минали преживявания я мразех.
Понякога се насилвах, а на следващия ден се чувствах напълно затворена.
Никога не му казах, че допирът му ми напомняше за първия мъж, който ме докосна.
Не беше по взаимно съгласие.
Той насилствено взе това, което не му принадлежеше.
Така забременях.
Не казах на никого какво се случи.
Нито на родителите ми.
Крих цялата болка.
Когато започна често да иска секс, просто вече не можех да се справям.
Причиняваше ми дълбока емоционална болка, но не можех да му кажа.
Всички тези нерешени проблеми избиха и доведоха до скандали.
Така сладката ни любов се превърна в жлъч в устата ми.
Понякога, посред нощ, той ядосан казваше да напусна дома му с дъщеря си.
Друг път скандалите ескалираха дотолкова, че ме биеше, докато ми потече кръв от носа.
Трябваше да избягам с дъщеря ми и да търсим къде да спим.
Накрая ми писна и реших да си намеря собствено жилище.
Мислех, че ще намеря мир, когато се изнеса, но Дейвид не ни остави на мира.
Постоянно идваше и се опитваше да разбере дали има друг мъж.
Една вечер хазяинът ми трябваше да извика полицията, защото Дейвид дойде и обвини хазяина, че спи с мен.
Арестуваха го, и така разбрах от полицията, че взима тежки наркотици.
Намериха такива у него при ареста.
Въпреки че го затвориха, още същата нощ беше пуснат заради астма.
След този случай се върна трезвен.
Обвини насилието в наркотиците.
Обвини дявола.
Обвини всичко, но не и себе си.
„Дай ми още един шанс, ще се променя“, закле се той.
Повярвах му.
Опитах да започнем отначало, но не можех да забравя какво ми бе причинил.
Напуснах го, за да дам на себе си и на дъщеря ми пространство за изцеление.
Месеци по-късно ми домъчня за него.
Отидох до стария ни дом с надежда да го видя.
Разбрах, че е продължил напред.
Вече беше женен и живееше с друга жена.
Тръгнах си със сърце, разбито на парчета.
Трудно беше да приема, че нашата глава е завинаги затворена.
Но нямах избор.
Трябваше да продължа.
Проблемът е, че дори след толкова време все още го сънувам.
Понякога се случва месеци или дори години след като съм добре.
В момента, в който го сънувам, той се обажда на следващия ден.
Когато вдигна, не казва нищо.
Само тишина по телефона, докато не се уморя да казвам: „Ало… ало… ало…“, и затворя.
Как смъртта на сина ни почти разруши брака ни.
Случва се отново и отново.
Сънувам го.
Той се обажда.
И после не говорим с месеци.
Какво се крие зад това от научна гледна точка?
Не му тая злоба, но защо винаги се обажда, след като го сънувам?
