— Таня, момиче, — казваше леля Соня, — никога не се срещай с момче, което не те изпраща до вкъщи.

Ако той мисли, че сама ще стигнеш до вкъщи в тъмното, нека сам да се справя с оргазма.

— И никога не влизай в сериозна връзка с момче, преди да си се запознала с майка му.

Нощната кукувица, разбира се, надвиква дневната, но защо да губиш младите си нощи за това?

Избери си такава свекърва, че да не ти е страх да изпратиш внуците при нея.

— Таня, момиче, — казваше леля Соня, — никога не се омъжвай за този, когото не обичаш.

Парите са много хубаво нещо, но в едно легло ще спиш не с тях.

Сега ти се струва, че най-важното е да можеш да купиш всичко, което ти харесва, но погледни моя Рома — ако не бяхме имали зад гърба си горещи млади спомени, щях да го убия преди двадесет години!

Таня си спомняше чичо Рома, навика му да носи топъл шал почти до май, вечния му въпрос „Соня, къде са чорапите ми?“ — и разбираше, че тук е нужна много голяма любов…

— Таня, момиче, никога не казвай на мъжа си, че печели малко.

Не трябва да си алчна, по-добре бъди скромна и учтива.

Винаги му благодари, че във вашия дом всяка сутрин има бял хляб, а хайверът — бог да го прости — нека бъде черен!

— Таня, момиче, не спори с мъжа си! Защо да спориш с него, като умееш да плачеш?

— Таня, момиче, — казваше леля Соня, — винаги храни мъжа си сама.

Няма значение в колко часа е дошъл.

Няма значение, че имате микровълнова печка.

Загрей и сложи пред него чинията.

Седни до него и гледай как яде.

Повярвай ми, мъжът, който яде това, което си приготвила, е специален мъж.

Хиляда неща правим от глупост или съжаление, но една жена няма да готви просто за когото и да било.

Направи мъжа си специален за себе си.

Таня си спомняше как с тежко сърце ставаше в полунощ, когато Саша идваше от втора смяна и му затопляше супата.

И седеше до него, мислейки как ще разбере дали вече е специален или не?

А разбра просто — когато Саша един неделен ден тихо взе малката им дъщеря и излезе да се разходи с нея рано сутринта.

Остави ѝ бележка — „когато се наспиш — погледни в хладилника.

Пирожни — за теб“.

— Таня, момиче, — казваше леля Соня, — грижи се за мъжа си, пази нервите му.

Защо да знае, че твоите гащи струват повече от три негови ризи? По-добре се покрути пред него в тези гащи и се похвали, че дафиновият лист си го купила на разпродажба!

— Таня, момиче, никога не се карай с мъжа си пред децата.

Ако го направиш глупак, вече завинаги ще загубиш правото да казваш „питай татко“, „татко ще го направи по-добре“ и „ще стане както татко каза!“ — и кой тогава ще играе ролята на свята инквизиция в твоя дом?

— Таня, момиче, научи се да казваш „не знам“.

Не се страхувай да изглеждаш глупава.

Ако искаш да си умна — ще решаваш всички проблеми сама.

Може би ще ти се получи.

Но повярвай ми, много скоро ще искаш развод.

И няма да ти кажа нищо против — наистина, защо ти е мъж, който не решава нищо?

Таня се усмихна щастливо, връщайки се от спомените, погледна се в огледалото, поправи дантеления презрамка на нощницата си…

„Ще се обадя утре на леля Соня“, — помисли си тя…