Излязох от хотел „Оберой“.
Неоновите светлини проектират бледи отражения върху умореното ми лице.
Бомбай все още беше жив, шумен, хаотичен, но вътре в мен имаше само мълчание.
Г-н Верма, моят шеф, току-що беше тръгнал, оставяйки ме с мачкана офис рокля и огромна празнота в гърдите.
Телефонът ми вибрира вътре в чантата ми.
Извадих го.
Появи се известие от банката: ₹500,000 депозирани.
Толкова голяма сума, че сърцето ми забързано затуптя.
Но не се чувствах щастлива.
Казвам се Прия и съм на 28 години.
Аз съм обикновена офис служителка, която живее в Тане, в покрайнините на Бомбай.
Но животът ми отдавна беше напълно нормален.
Моят съпруг, Рави, който беше млад и блестящ инженер, остана парализиран от шията надолу след автомобилна катастрофа преди две години.
Оттогава аз съм станала неговата медицинска сестра, грижеща се и единствен доставчик: храня го, къпя го, почиствам го и се грижа за него ден след ден, като робот без чувства.
Но тази нощ вече не бях просто предана съпруга.
Направих нещо, за което никога не съм мислила, че ще мога да направя.
Тази сутрин г-н Верма ме повика в офиса си.
Мъж на около 50 години, могъщ, богат, властен и който винаги ми хвърляше погледи, които ми настръхваха косите.
„Прия, искаш ли да спасиш съпруга си?“
Аз кимнах.
Сърцето ми вече биеше силно.
Той ми подаде договор върху бюрото.
Сумата от 500,000 рупии беше отпечатана с удебелен шрифт в горната част.
В замяна – една нощ с него в хотел.
Застинах.
Рави имаше нужда от операция.
Лекарите казаха, че няма да оцелее до края на годината без нея.
Бяхме в разорение.
Нашите семейства бяха изчерпали всички ресурси.
Подписах.
Ръката ми трепереше толкова силно, че подписът ми едва се разчиташе.
В хотела се чувствах парализирана.
Не мислех.
Не чувствах.
Просто… издържах.
Г-н Верма беше изненадващо любезен.
Но всяко докосване беше като нож, който режеше гордостта ми.
Когато приключи, ми подаде плик и каза:
„Направи го добре. Съпругът ти ще ти благодари.“
Не отговорих.
Просто направих поклон и напуснах тихо.
Когато се върнах в малката ни стая в Тане, ароматът на вряща оризова каша изпълваше въздуха.
Рави все още лежеше там, втренчен в тавана.
Седнах до него, дадох му каша и го нахраних бавно.
Днес работих извънредно.
Бях уморена.
Излъгах.
Той кимна слабо, без да пита нищо.
Погледнах го: мъжът, когото веднъж обичах с такава страст.
Сега – само сянка върху матрака.
Сълзите се стичаха по бузите ми и паднаха в купата с овесена каша.
Телефонът ми вибрира отново.
Бяха депозирани още ₹1,000,000.
Застинах.
„Г-н Верма?“
Проверих съобщението:
„Заслужаваш повече. Не казвай на никого.“
Сърцето ми биеше силно.
Беше ли капан?
Жестока милост?
Не знаех.
На следващата сутрин пристигнах в офиса със съкрушени нерви.
Г-н Верма беше заминал.
Секретарката му каза, че е полетял за Делхи рано сутринта.
Вдишах облекчено, но безпокойството все още ме изяждаше.
Тогава телефонът ми вибрира отново.
Съобщение от неизвестен номер:
„Прия, благодаря, че ме спаси снощи. Аз съм Рави, но не твоят Рави.“
Тялото ми се стегна.
Опитах се да се обадя на номера.
Изключен.
Побързах да се върна у дома.
Рави все още беше в леглото, неподвижен.
„Знаеш ли нещо?“ прошепнах.
Той ме погледна.
И тогава се появи мека усмивка.
„Прия, знам, че си пожертвала много.
Но сигурна ли си, че мъжът, с когото беше снощи, наистина беше твоят шеф?“
Умът ми се въртеше.
Прегледах договора отново.
Подписът не беше на г-н Верма.
Беше друг човек: Рави Нараян.
Същото име като на съпруга ми.
Банковата транзакция?
Също Рави Нараян.
Тази нощ не можах да заспя.
Седнах до Рави, опитвайки се да сглобя парчетата на тази извратена истина.
Дали някой друг е намесен?
Някой ме е наблюдавал през цялото това време?
В 3 часа сутринта дойде друго съобщение:
„Не ме търси.
Използвай тези пари, за да спасиш съпруга си.
Той не заслужава повече твоята болка.“
Прочетох го отново.
И пак.
Кой беше „той“?
Кой беше „истинският Рави“?
Мъжът, който лежеше до мен, наистина ли беше само безпомощен пациент?
Загледах се в ₹1,5 милиона в сметката си.
И разбрах, че тази история далеч не е приключила.
Може би мъжът, за когото се грижих…
Не беше този, за когото мислех.
ХАРЕСАЙ И СПОДЕЛИ, ЗА ДА ПРОЧЕТЕШ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ НА ИСТОРИЯТА…
