Е, добре.
И аз обичам изненади…
В апартамента цареше тишина.
Вътре в Олеся гърмеше каменопад.
Тя стоеше пред отворения сейф, където още сутринта лежаха триста хиляди рубли — нейните спестявания за стоматология и ремонт на лоджията.
Сега там имаше само кадифен прах и бележка: „Взех за важна работа.
Не бъди стисната, това е инвестиция в семейството.
Дима“.
Олеся примигна.
Лявото ѝ око започна предателски да потрепва.
Тя бавно затвори вратичката, издиша и отиде в кухнята да сложи чайника.
Истериките са за слабите.
Олеся предпочиташе да поднася отмъщението не просто студено, а дълбоко замразено.
Входната врата тресна така, сякаш в апартамента нахлу спецчаст, но това беше само Дима.
Той влетя в кухнята сияещ като лъснат самовар и веднага се нахвърли към хладилника, без дори да се събуе.
— О, Леска!
Видя ли?
— той отхапа половин ябълка.
— Не прави такава физиономия, не ти отива.
Парите отидоха за благородна кауза.
Мама има юбилей, петдесет и пет!
Поръчах ѝ почивка в санаториума „Перлата на Алтай“ и банкет.
Изненадата ще е бомба!
— Дима, — гласът на Олеся беше равен като кардиограма на покойник.
— Това бяха моите пари.
За импланти.
Дима завъртя очи толкова театрално, че му се видяха бялото на очите.
— Ето, започва се!
Пак за твоето материално.
А мама има дата!
Юбилей!
Това е свято.
А зъбите… е, твоите зъби ще почакат.
Ти да не си акула, нови няма да пораснат, но старите още дъвчат.
Аз, като глава на семейството, взех стратегическо решение.
Той се тръшна на стола, метна крак върху крак и поучително вдигна пръст:
— Жената трябва да е щедра по душа, а не да чезне над златото като Кошчей в пола.
Твоята дребнавост убива цялата романтика на брака.
Олеся разбърка чая с лъжичката.
Дзън-дзън.
— Дима, щедростта за чужда сметка се нарича кражба.
А романтиката в брака умира не от пестеливост, а от това, че някой бърка общия джоб с личния ми сутиен.
Дима се задави с ябълката, закашля се, почервеня и грабна конвулсивно чашата с вода, разливайки половината по панталона си.
Изглеждаше като надут пуяк, когото изведнъж са пернали с прашен чувал иззад ъгъла.
Следващите две седмици се превърнаха в адски маратон.
Алина Сергеевна, свекървата, след като научи от сина си за готвената изненада за тържеството, разцъфна като плесен върху забравено сирене.
Започна да се появява у тях всеки ден, обсъждайки менюто, тоалетите и списъка с гости.
— Олеся, — проточваше тя, оглеждайки с погнуса домашния костюм на Олеся.
— На моя юбилей трябва да изглеждаш достойно.
А не като бедна роднина от провинцията.
Дима каза, че банкетът го плащате вие.
Толкова мило!
Най-после разбра, че майката на мъжа е втората светиня след иконата.
Олеся, която прехвърляше елда (свекървата беше поискала за гарнитура „нещо диетично, но изискано“), се усмихна с крайчеца на устата си.
— Алина Сергеевна, аз винаги съм знаела, че сте светиня.
Само че на иконите обикновено се молят, а на вас ти се иска да закачиш табелка: „Не пипай — убива“.
Свекървата замръзна с отворена уста, опитвайки се да осмисли чутото, малките ѝ очички затичаха насам-натам, а ръката ѝ несръчно трепна към перленото колие, сякаш проверяваше дали шията ѝ е още на мястото си.
— Нахалница!
— изписка накрая Алина Сергеевна.
— Дима!
Чу ли?!
Дима, който в съседната стая играеше „Тетрис“ на телефона, лениво се обади:
— Леся, не се дръж грубо с мама.
Мамо, тя се шегува.
Такъв ѝ е хуморът… специфичен.
Казармен.
Наглостта растеше.
Дима поиска Олеся не само да плати (неволно) празника, но и сама да изпече триетажна торта, защото „в сладкарниците има само химия, а на мама ѝ трябва домашно“.
— И още, — добави той, оправяйки прическата си пред огледалото.
— Облечи синята рокля.
И мълчи.
Аз ще кажа тоста, аз ще връча пътевката.
Твоята задача е да се усмихваш и да кимаш.
Ти си мъдра жена, трябва да разбираш: моят успех е твоят успех.
— Разбира се, мили, — каза Олеся.
В главата ѝ щракна последният бушон.
— Аз много обичам изненади.
Направо ги обожавам.
Тя посегна към кутията с документи.
Оставаха ѝ три дни.
Настъпи денят Х.
Ресторантът сияеше в светлини.
Масите се огъваха от мезета.
Алина Сергеевна седеше начело на масата в рокля с пайети, прилична на диско топка, преживяла земетресение.
Наоколо се щураха лели, чичовци и някакви братовчеди от трето коляно.
Всички ядяха, пиеха и хвалеха „златния син“.
Дима беше в ударна форма.
Ходеше между гостите надут като паун и приемаше комплименти.
Олеся седеше в края, скромно отпивайки минерална вода.
— А сега!
— Дима взе микрофона и почука по него с пръст.
Фонеше ужасно, но той не се смути.
— Главният подарък за моята любима мамичка!
Дълго мислих с какво да зарадвам жената, която подари на света мен…
Гостите се изкикотиха.
Алина Сергеевна попи сухото си око със салфетка.
— Подарявам ти здраве!
Пътевка в елитен санаториум за двадесет и един дни!
Всичко включено!
Залата избухна в аплодисменти.
Дима връчи на майка си огромен плик със златен релеф.
Свекървата, сияеща, разцелува сина си.
— Какъв си ми ти… не като някои, — тя стрелна с поглед Олеся.
— Е, снахо, ти какво ще кажеш?
Или така ще си седиш като мишка?
Дима самодоволно кимна на Олеся, сякаш казваше: хайде, подкрепи ме.
— Стани, кажи няколко думи, — подхвърли той в микрофона.
— Не се притеснявай, всички сме свои.
Олеся бавно се изправи.
Оправи си роклята.
Взе микрофона от ръката на мъжа си.
Ръката ѝ беше твърда.
— Искам да се присъединя към поздравленията, — гласът ѝ звънтеше като стомана.
— Дима наистина умее да прави изненади.
Особено за чужда сметка.
В залата увисна тишина.
Дима се намръщи и се опита да вземе микрофона, но Олеся се дръпна.
— Виждате ли, скъпи гости, този луксозен подарък е купен с парите, които събирах две години за операция по зъбни импланти.
Дима просто ги взе от сейфа ми без да пита.
Той смята, че изненадата за мама е по-важна от здравето на жена му.
По редовете премина шепот.
Алина Сергеевна почервеня до мораво.
— Как смееш…!
Това е семейният бюджет!
— Беше семеен, — прекъсна я Олеся.
— Докато Дима не реши, че е едноличен владетел.
Но аз, като мъдра жена, реших да подкрепя мъжа си в стремежа му към широки жестове.
Дима толкова обича изненади!
Затова и аз имам подарък.
За Дима.
И за вас, Алина Сергеевна.
Олеся извади от чантата си дебела папка с документи.
— Дима, помниш ли как казваше, че за семейството нищо не е жалко?
Напълно съм съгласна.
След като похарчи моите пари, разбрах, че бюджетът ни има нужда от спешно попълване.
Затова тази сутрин продадох гаража ти и любимата ти „Мазда“.
Дима пребледня.
Лицето му от розово стана с цвят на стар мазилен слой.
— Какво?..
Как продаде?
Не можеше!
— Можех, мили.
По документи е на мое име.
И гаражът е мой.
Беше.
Сделката е приключена, парите вече са в сметката ми, в надеждна банка, а не в шкафчето.
И между другото, получената сума точно покрива и зъбите ми, и моралните щети, и дори този банкет.
Така че, скъпи гости, яжте, не се цапайте, аз черпя!
— Лъжеш!
— изписка Дима, хвърляйки се към нея.
— Това е шега!
Мамо, тя се шегува!
— Алина Сергеевна, — Олеся се обърна към свекървата, игнорирайки мъжа си, който се мяташе.
— Вие казвахте, че добрият син трябва да живее с интересите на майка си?
Изпълнявам мечтата ви.
Дима вече ще живее изцяло според вашите интереси.
Във вашия апартамент.
Олеся извади втори лист.
— А това е молба за развод.
И уведомление, че преди час смених ключалките в апартамента си.
Нещата ти, Дима, са събрани в куфари и стоят пред входа на блока на Алина Сергеевна.
Куриерът вече потвърди доставката.
Алина Сергеевна скочи.
— Ти…
Ти гониш мъжа си на улицата?!
Заради някакви пари?!
Меркантилна твар!
— зави тя.
— Дима е мъж, той има право да се разпорежда…
— Мъж?
— Олеся се усмихна подигравателно.
— Мъжът изкарва пари, а не краде от жена си.
— Ще те съдя!
— изрева Дима, гълтайки въздух.
— Върни колата!
— Дима, нали сам казваше: „Който плаща, той поръчва музиката“.
Музиката свърши.
И танците също.
Олеся остави микрофона на масата.
Той тупна глухо, като капак на ковчег.
— Между другото, Алина Сергеевна, — добави тя вече без микрофон, но в гробната тишина всички я чуваха.
— Санаториума сте платили, честито.
Но билетите за влака до Алтай и трансфера Дима е забравил да купи.
Пари вече няма.
И работа, май, също няма, след като вече е без кола.
Но вие сте майка, вие ще помогнете.
Ще го приютите, ще го стоплите.
Изненада!
Дима стоеше насред залата, объркан, с блуждаещи очи, стискайки покривката в ръце.
Изглеждаше като пакостлив котарак, на когото са му натрили муцуната не просто в локва, а в океан от собствените му нечистотии.
Олеся взе чантата си, гордо изправи гръб и тръгна към изхода.
— Добър апетит на всички!
А тортата, между другото, не съм я пекла.
Купих я от супермаркета, на промоция.
Химия, но от сърце.
Тя излезе в прохладния вечерен въздух.
Телефонът изписука — беше дошло банково известие за постъпилите средства от продадения автомобил.
Сумата беше приятна, от онези, които топлят душата.
Зад гърба ѝ, в ресторанта, започваше грандиозен скандал.
Чуваше се как свекървата писка и Дима крещи нещо с басов глас.
Но Олеся това вече не я засягаше.
Тя повика такси „Comfort Plus“.
Пред нея беше нов живот, нови зъби и, най-важното, великолепна тишина в апартамента, където никой повече не смяташе парите ѝ за свои.
